Читать «Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))» онлайн
Мариана Тинчева-Еклесия
Мариана Тинчева-Еклесия
info
Мариана Тинчева-Еклесия
Второ пристигане на Малкия принц
(Приказно пътешествие за деца и възрастни)
Преди време, докато пътувах с приятели на голяма яхта, неочаквано се появи авария в двигателя и трябваше да спрем в открито море недалече от брега. Беше надвечер. По блестящото лице на водата не се виждаха вълни. Изведнъж стана толкова спокойно и тихо, че никой от пътниците не се притесни от аварията. Огромният диск на слънцето се спускаше над хоризонта, като оставяше светеща следа по водата и ние искахме да продължим по нея. След час, щом слънцето потъна в морските дълбини, се появиха първите звезди… Капитанът на яхтата дойде при нас и със спокоен тон обясни, че сигурно ще се наложи да нощуваме на това място и едва на разсъмване ще отплаваме към най-близкия бряг за ремонт на двигателя. Той ни утеши, че времето ще остане непроменено, няма опасност от вълнение или каквато и да е друга заплаха.
— Ето защо най-добре е да четете книга, да не се вглеждате с тревожно чувство във водата под яхтата, а да реете погледи в звездната карта на небосклона. Така ще мислите за далечните галактики над нас и душата ви ще се пренесе към небето, където е и планетата на Малкия принц — каза той.
Ние веднага изпълнихме поръката на капитана, но сред толкова съзвездия как човек би могъл да види един Малък принц на друга планета?
За срещата си с него на нашата земя в сахарската пустиня Екзюпери е написал чудесна приказка. Книгата на известния френски пилот и писател завършва с молба — ако срещнем отново загадъчното момченце с весел смях, влюбено в роза с бодли, да съобщим на автора, че неговият знаменит приятел се е върнал на земята! Ето сега бързам да му се обадя, а така и вас да известя, че при това пътуване открих Малкия принц от астероид Б-612!
Навярно вече сте любопитни при какви обстоятелства го видях и разпознах. Нали затова започнах приказката с пътуването на яхтата, която спря принудително в морето? На сутринта се отправихме към най-близкия град на сушата. Налагаше се да останем две денонощия в голяма къща, между два склона на планината, чиито скали започваха от дълбините на самото море. В тази къща вече се бяха събрали много хора, търсещи великия Творец на света. На третия ред зърнах Принца. Малък на ръст, той се отличаваше от хората наоколо. Над седемгодишна възраст децата обикновено са шумни, буйни, галопиращи към възмъжаване, а Малкия принц тук имаше вид на възрастен вече човек. Това е естествено. Откакто Екзюпери го срещнал в пустинята, бяха изминали близо седемдесет години и той, като беше запазил ръста си на дете, имаше лице, просветлено от мъдростта, събрана в кладенчетата на очите с небесен цвят. Малкия принц беше сред хора с физически страдания. Звучеше ми невероятно, че всички те, на които са отнети някои обичайни човешки дарове — зрение, слух, свободно движение, — сега пееха и се веселяха. Нещо повече — те вярваха, че Духът на Твореца може само за миг да възвърне техните сили и здраве, както е правил това с други хора; ала страдащите, събрани в тази голяма зала, не питаха Всемогъщия Баща защо не изпълнява желанията им. Те пееха и изговаряха на глас: „Господи, ние те обичаме, славим те, благодарим Ти!“
