Читать «Двете чудовища» онлайн

Преди много години сред черното безпътие, на галактическия полюс, в един самотен звезден остров имало система от шест слънца; пет от тях кръжели самотно, а последното било с планета от огнени скали и ясписно небе, а на планетата набирала сила държавата на аргенсите, или сребристите.

Сред черни планини върху бели равнини се издигали техните градове Илидар, Бизмалия и Синалост, но най-важна била столицата на сребристите Етерна, през деня като небесносин ледник, а през нощта като изпъкнала звезда. От метеорите я пазели висящи стени и била пълна с хризопразови, блестящи като злато, турмалинови и отливани от морион, затова и по-черни от космоса, постройки. Но най-красив бил дворецът на аргенските монарси, построен според изискванията на отрицателната архитектура, защото строителите не искали да поставят граници нито на погледа, нито на мисълта и зданието било мнимо, математическо, без сводове, покриви и стени. Оттам родът на Енерзите управлявал цялата страна.

По време на Треопс азмейските сидерийци нападнали държавата на Енерзите от небето, превърнали металната Бизмалия с астероиди в пълно гробище и много още други поражения нанесли на сребристите, докато младият крал Многовид, почти всезнаещ полиарх, като извикал най-мъдрите астротехници, не заповядал да заобиколят цялата планета със система от магнетични въртопи и гравитационни ровове, в които времето препускало толкова стремително, че само да попаднел там някой неразумен нападател, минавали сто милиона години или повече и от старост се разпадал на прах, преди да успее да види сиянието на аргенските градове. Тези невидими темпорални бездни и магнетични заграждения пазели достъпа до планетата толкова добре, че аргенсите можели да преминат в атака. Така че потеглили към Азмея и бомбардирали и дразнили бялото й слънце с лъчемети, докато не запалили в него ядрен пожар; то се превърнало в Свръхнова и изпепелило в обятията на огъня си планетата на сидерийците.

След това векове наред сред аргенсите царели мир, ред и благоденствие. Не прекъсвала нишката на управляващия род, а всеки Енерг, когато трябвало да се възкачи на трона, слизал в деня на коронацията в подземието на мнимия дворец и там вземал от мъртвите ръце на своя предшественик сребърен скиптър. Този скиптър не бил обикновен; преди хилядолетия върху него бил издълбан следният надпис:

«Ако чудовището е вечно, или го няма, или са две чудовища, ако нищо не помогне, счупи ме».

Не знаел никой нито в цялото кралство, нито в двора на Енерзите какво означава този надпис, защото споменът за неговата поява се заличил векове назад. И едва по времето на крал Инхистон нещата се променили. Тогава на планетата се появило незнайно, огромно същество, чиято ужасна слава скоро се разнесла по двете полукълба. Никой не го бил виждал отблизо, защото такъв смелчага вече не се връщал при близките си; не се знаело откъде се е взело това създание; старците твърдели, че се е зародило от огромните развалини и разхвърляните навсякъде осмий и тантал, които останали от разрушената с астероиди Бизмалия, защото градът не бил построен наново. Говорели старците, че зли сили дремят в много старите магнетични отпадъци и в металите има такива скрити токове, които понякога се събуждат от допира на бурята и тогава от скърцащото пълзене на ламарините, от мъртвото движение на гробищните отломки възниква незнайно създание, нито живо, нито мъртво, което може само едно: да сее унищожение без граници. А други били на мнение, че силите, които създават чудовището, идват от злите постъпки и мисли; никеловото ядро на планетата ги отразява като вдлъбнато огледало и, фокусирани на едно място, те влачат слепешком към себе си металните скелети и разкапалите се отломки, докато не се съединят в едно чудовище. Учените обаче се подигравали с тези приказки и ги наричали небивалици. Но както и да било, чудовището опустошавало планетата. В началото избягвало големите градове и нападало самотните селища, унищожавайки ги с бял и лилав жар. Когато набрало смелост, след това виждали дори от кулите на самата Етерна как пълзящият му на хоризонта гръб, подобен на планински хребет, отразява слънчевата светлина със стоманата си. Организирали се походи срещу него, но то превръщало само с един дъх въоръжените войни в пара.