Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 98

— Да. Жената от изследване на Времето. Онази дето изчезна.

Епълтън кимна с глава.

— Момчетата долу от районната станция преди няколко седмици забелязали някой да живее тук. Прелитали по някаква спасителна мисия. След това… след около седмица, същата жена, която видели тук, закарала при тях човек, ухапан от змия. Казала, че го била намерила на пътя и че само минавала от тук. Било тъмно и те не я разгледали добре, но за нас и това беше достатъчно да се ориентираме и досетим.

— Сбъркали сте — рече му Фрост. — Тук друг не е имало. Освен мен, никой друг!

— Дан — продължи Епълтън, — срещу теб има възбудено следствие по обвинение в убийство. Ако решиш, че имаш нещо да ни кажеш, можем да си затворим очите и да забравим, че сме те видели. Ще те оставим спокойно да се укриеш.

— Да се укрия? Къде? — запита Фрост. — Колко далеч? На разстояние на един изстрел в гърба?

Епълтън разклати глава.

— Думата си е дума — каза той. — Ти ни трябваш, разбира се, но човека за който дойдохме и който наистина търсим, е тази Мона Кямпбъл.

— Няма какво да казвам, Маркус — каза Фрост. — Ако имаше, бих се изкушил да се възползвам от тържествената ти дума и да убедя себе си, че ще я спазиш, но Мона Кямпбъл не е била тук. Не съм виждал тази жена.

Кларънс излезе от къщата и с тежки стъпки се приближи към портата.

— Няма никой тук, Маркус — каза той. — Никакви следи.

— Хм — каза Епълтън, — сигурно се е скрила някъде.

— Но не и в къщата — каза Кларънс.

— Какво ще кажеш — запита Епълтън, — този господин тук дали не знае?

Кларънс се обърна и с примижалите си очи строго изгледа Фрост.

— Може би — каза Кларънс. — Твърде вероятно е.

— Жалко — каза Епълтън, — че не му се говори.

Кларънс замахна с мускулестата си ръка, сграби лицето на Фрост и го тласна назад. Той полетя и се заби в оградата. Кларънс се наведе, хвана го за ризата, повдигна го и отново стовари ръка в лицето му.

Ярки искри заслепиха съзнанието на Фрост. Усети се, че пълзи по ръце и колена и тръска глава да прогони парещите искри. Кръв течеше от носа му и в устата му нещо соленееше.

Ръката се протегна отново и го изправи на крака. Олюлявайки се, той се опита да запази равновесие.

— Стига вече — обърна се Епълтън към Кларънс. — Поне засега. Той може би ще се разприказва?

Погледна към Фрост.

— Искаш ли още?

— Да се продъните дано! — каза Фрост.

Ръката отново се стовари и отново го събори. Опита се да се изправи на крака и си помисли трябваше ли да казва тези думи. Защо му трябваше да казва точно това? Беше глупаво от негова страна. Не мислеше да казва това, а го каза и ето какво стана.

Изпълзя, седна и погледна двамата. Закачливият пламък в очите на Епълтън беше изчезнал. Кларънс беше се надвесил над него и упорито го гледаше.

Фрост вдигна ръка и избърса лицето си. Прах и кръв се размазаха по дланта му.

— Толкова е лесно, Дан — рече му Епълтън. — Трябва само да ни кажеш къде е Мона Кямпбъл. След това заминавай. Ние изобщо не сме те виждали.

Фрост поклати глава.

— Ако не кажеш — каза Епълтън, — Кларънс съвсем ще те пречука. Той обича тези занимания и скоро май ще има тази възможност. А на мен пък нещо ми подсказва, че момчетата от районната спасителна могат и да позакъснеят, да не дойдат на време. Знаеш, че се случват такива неща понякога. Закъсняват с малко само, но разбира се — фатално, какво да се прави.