Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 14

Ворпатрил продължи:

— Корабът на Корпорация Тоскана, „Идрис“, пристана на док за настройка на скоковия драйвер, но при разглобяването се натъкнаха на неочаквани усложнения. Поправените части не издържаха калибровъчните тестове при повторното инсталиране и бяха върнати на станцията за преработка. Петте дни станаха десет, докато двете страни си отправяха взаимни обвинения в некадърност. После изчезна и лейтенант Солиан.

— Правилно ли съм разбрал, че лейтенантът е бил бараярският офицер за свръзка на борда на „Идрис“? — каза Майлс. С други думи, районното ченге на флотилията, натоварено със задачата да следи за реда и спокойствието сред екипажа и пътниците, като си отваря очите за незаконни или опасни дейности, или подозрителни лица — не едно и две останали в аналите отвличания бяха вътрешна работа, — както и да бъде първата защитна линия срещу контраразузнаването. И негласно — да се ослушва за потенциални брожения сред комарските поданици на императора. Имаше и задължението да съдейства активно на екипажа при спешни случаи, да координира евакуации или спасителни мисии с военния ескорт. Работата на офицера за свръзка можеше да се преобрази от скучна до смърт в смъртно опасна за едно мигване на окото.

Капитан Брюн се обади за пръв път:

— Да, милорд.

Майлс се обърна към него.

— Един от вашите хора, нали? Как бихте описали лейтенант Солиан?

— Беше новоназначен — отвърна Брюн, после се поколеба. — Не го познавах отблизо, но всичките му предишни характеристики бяха повече от добри.

Майлс погледна към каргокапитана.

— Вие познавахте ли го, сър?

— Говорили сме няколко пъти — каза Молино. — Аз стоях предимно на борда на „Рудра“, но ми беше направил впечатление на приятелски настроен човек, който си разбира от работата. Струваше ми се, че се погажда добре с екипажа и пътниците. Направо ходеща реклама на асимилацията.

— Моля?

Ворпатрил се изкашля.

— Солиан беше комарец, милорд.

— Аа. — „Уф!“ В докладите тази подробност не се споменаваше. Комарците едва наскоро бяха допуснати в бараярските Имперски служби. Първото поколение такива офицери бяха подбирани внимателно и правеха всичко възможно да докажат лоялността и компетентността си. „Домашните любимци на императора“ — Майлс беше чувал поне един бараярски офицер да ги описва с тези думи и с тон на едва прикрито негодувание. Грегор лично се беше заангажирал с успеха на тази интеграция. И адмирал Ворпатрил нямаше начин да не го знае. Майлс придвижи мистериозната съдба на Солиан с няколко степени по-нагоре в списъка си с най-важни приоритети.