Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 2

Проснат с разперени ръце и крака, ранен и замаян от шока, лейтенант Таленк отвори уста да извика силно, но дори и това не му се удаде. Най-близкият ездач се наведе небрежно, затъкна между зъбите му къса сабя, която се заби дълбоко в гърлото и гласът му секна завинаги. Когато издъхваше, единият му крак потръпна, потъна в тревната туфа и това беше единственият звук, който съпроводи смъртта му. Ездачите го изгледаха безмълвно, след това се извърнаха съвсем равнодушно. И животните под тях само се размърдаха неспокойно, но безшумно.

* * *

— Какво става? — попита дежурният офицер, закопчавайки ремъка на оръжието си.

— Лейтенант Таленк, сър. Излезе навън. Каза, че е видял нещо, и после изчезна зад едно възвишение. Оттогава не съм го виждал, може би има вече десет-петнайсет минути, а и по радиото не мога да го хвана.

— Не ми е ясно как може да загази навън — каза офицерът и вдигна поглед към смрачаващата се равнина. — Все пак… по-добре да го приберем. Сержант! — Събеседникът му пристъпи напред и отдаде чест. — Вземи един отряд и върви да намериш лейтенант Таленк.

Сключили със сдружението „Джон“ договор за трийсет години, това бяха войници професионалисти, които не очакваха от една новооткрита планета нищо друго освен неприятности. Те разгънаха редици и поеха предпазливо из равнината.

— Какво има? — попита металургът, който излезе от кабината на сондата, понесъл къс руда върху една табла.

— Не зная… — отвърна офицерът и в този миг ездачите се измъкнаха от скрития ров и се появиха от двете страни на насипа.

Гледката беше потресаваща. Хората от охраната, добре въоръжени и обучени да сеят смърт, бяха пометени и унищожени. Чуха се откъслечни изстрели, но ездачите, прилепнали върху гърбовете на животните с източени вратове, се прикриваха от оръжията зад дебелите им туловища. Внезапно избръмчаха лъкове и заваля смъртоносен дъжд от стрели. Ездачите прегазиха охраната и продължиха напред, като оставиха зад себе си девет сгърчени трупа.

— Идват насам! — извика металургът, изпусна таблата и хукна да бяга. Алармената сирена започна да вие и от палатките наизлязоха останалите войници от охраната.

Нападателите връхлетяха върху лагера изневиделица, като земетресение. Време за подготовка нямаше и хората близо до оградата загинаха, без дори да вдигнат оръжието. Животните под ездачите забиваха в земята подобните си на стълбове крака и след това се хвърляха напред — светкавично се превръщаха от далечна заплаха в съкрушително присъствие. Водачът им налетя върху оградата, разкъса я с тежестта си, въпреки електрическия ток, който премина през него и го уби, и дългият му дебел врат се стовари на земята точно пред офицера. Той го погледна изумен и ужасен, но в следващия миг ездачът заби стрела в окото му и го довърши.

Смъртта свистеше и покосяваше всичко наоколо. След като нанесоха удара, нападателите се оттеглиха покрай оградата, като прескачаха през трупа на мъртвия звяр и сипеха дъжд от стрели с късите си метални лъкове. Макар в полумрак и от гърбовете на бясно препускащите животни, попаденията им бяха съвсем точни. Хората загиваха на място или се свличаха ранени. Една стрела дори се заби в зейналата паст на сирената и тя издрънча, изстена и замлъкна.