Читать «Неизживени спомени» онлайн - страница 414

— ВЪН, ДЕМОНЕ! ПРОГОНВАМ ТЕ ОТТУК!

Чудовището изкрещя, сякаш го бяха залели с вряла вода. Зелената тента над „Неизживени спомени“ избухна в пламъци, витрината се пръсна на хиляди парченца. От юмрука на Алън бликнаха разноцветни лъчи и осветиха всички наоколо. За секунда между пръстите му проблесна мъничка звезда, сетне избухна и изчезна.

Чантата с трясък се разтвори и събраните вътре души се понесоха към небето като полъх на вятър, усетен от Алън, Поли, Норис и Сийтън.

Поли усети, че парещата болка в ставите и в гърдите й изчезва.

Норис почувства, че странната тревога, стягаща сърцето му, вече не го измъчва.

В целия Касъл Рок сражаващите се захвърлиха пистолети и палки; хората учудено се спогледаха, като че се събуждаха от страшен кошмар.

Дъждът спря.

17

Без да престава да крещи, съществото, което доскоро се наричаше Лийлънд Гонт, запълзя към тъкъра. Отвори вратата и се отпусна зад волана. Моторът започна страховито да вие. Това не бе звук на двигател, създаден от човешка ръка. От ауспуха изригна оранжев пламък. Стоповете проблеснаха, не, не бяха стонове, а грозни, червени очички — очите на жесток демон.

Поли Чалмърс изпищя и се скри зад рамото на Алън, но шерифът остана като вкаменен. До края на живота си щеше да си спомня онова, което последва, както и чудесата, случили се през тази нощ: оживялата хартиена змия, хартиените цветя, превърнали се в сноп от ярки лъчи, които изпълваха тялото му с нечувана сила.

Трите фара на тъкъра се запалиха и сред скърцане на гуми колата тръгна на заден ход, стопявайки асфалта под колелата си. После зави вдясно и въпреки че не докосна колата на Алън, тя се отмести на няколко метра, сякаш отблъсната от мощен магнит. От предницата на талисмана бликна мъгляво, белезникаво сияние и той започна да променя формата си.

Двигателят нададе вой и колата се понесе надолу по улицата, към огромната яма, зейнала на мястото на Общината, покрай смазаните коли и фургони, по посока на потока, над който вече нямаше мост. Двигателят ревеше като обезумял звяр, душите му пригласяха с яростен вой, белезникавото сияние обгърна колата.

За секунда лицето на демона се появи на прозореца, който се стичаше като размекнат восък, впери в Алън червените си, ромбовидни очи, сякаш искаше завинаги да запомни лицето му, устата му зейна страховито.

Сетне тъкърът се понесе надолу по улицата и започна да е променя още по-бързо. Купето му се издължи, доби странна форма, покривът изчезна, на колелата се появиха спици, гумите изтъняха. От решетката на радиатора излезе дим и постепенно започна да придобива очертания, докато се превърна в черен кон, чиито очи бяха червени като на господин Гонт. Обгръщаше го мъгляво сияние, под копитата му изскачаха искри и той оставяше след себе си дълбоки отпечатъци в размекнатия асфалт.