Читать «Неизживени спомени» онлайн - страница 413
Стивън Кинг
— … но не без онова, което ми принадлежи! — изкрещя и се спусна към чантата.
Някъде отблизо или от огромно разстояние прозвуча викът на Поли Чалмърс:
— Алън, пази се!
Но в този момент демонът, вонящ на сяра и на прегоряла кожа за обувки, се нахвърли върху шерифа. Той трябваше да реагира мигновено или да умре.
Трескаво заопипва за ластичната примка, подаваща се изпод каишката на часовника му. Предателски глас му нашепна, че номерът няма да мине, дори чудо не би могло да го спаси, тъй като трикът с магическия букет беше много изтъркан, беше…
Палецът му попадна в ластичната примка и освободи миниатюрното хартиено пакетче.
Алън рязко протегна ръка към господин Гонт, дръпна ластичето и изкрещя:
— Абракадабра, гаден мошеник такъв!
Вместо букет от хартия в ръката му заблестя сноп ярки лъчи, които озариха Мейн Стрийт със странно сияние. Внезапно Алън забеляза, че лъчите, бликнали от ръката му, са бели, както се получава с всички цветове, когато преминат през стъклена призма. Почувства прилив на сила и за миг беше обзет от неописуем екстаз.
Гонт изрева от ярост, болка и страх… но продължи да крачи към шерифа, който си помисли: „Бях прав. Толкова отдавна не е губил, че е забравил как се постъпва в подобни случаи.“ Демонът се наведе и се опита да премине под букета от лъчи, искрящ в ръката на Алън, и за миг пръстите му докоснаха дръжките на чантата, поставена между краката на шерифа.
В този момент Поли, обута в домашни чехли, притисна с крак протегнатата му ръка и изкрещя:
—
Господин Гонт вдигна глава — устните му бяха разтегнати в ужасяваща гримаса — и Алън тикна в лицето му „букета“ от светлина. Лийлънд Гонт нададе вой, изпълнен с болка и със страх, и политна назад. Сини пламъчета танцуваха в косата му. Дългите му бели пръсти направиха последен опит да се вкопчат в чантата, но този път шерифът настъпи ръката му.
— За последен път те приканвам да напуснеш града — изрече Алън с глас, който му се стори напълно непознат, сякаш принадлежеше на друг човек. Беше силен, авторитетен, уверен глас. Съзнаваше, че не може да унищожи отвратителното създание, което коленичеше пред него и се опитваше с ръка да предпази очите си от ярката светлина, но можеше поне да го прогони. Тази нощ бе надарен с Вълшебна сила… но дали щеше да се осмели да я използва? — И за последен път повтарям, че чантата ще остане тук.
— Но те ще загинат без мене — проплака създанието, което приличаше на Лийлънд Гонт, и безпомощно отпусна неимоверно дългите си ръце; ноктите му, изкривени като на граблива птица, докоснаха отломките, осейващи улицата — Те ще загинат без мен, както растенията загиват без вода. Това ли искаш?
Поли, притисната до Алън, студено промълви:
— Да. Ако им е съдено да загинат, по-добре да умрат сега, отколкото да оцелеят и да останат във властта ти. Те…
Демонът изсъска и им се закани с пръст. Алън взе чантата и двамата с Поли заднешком тръгнаха по улицата. Шерифът вдигна ръката си и фонтанът светлина, бликащ от дланта му, озари с призрачно сияние господин Гонт и неговия „Тъкър Талисман“. Сетне дълбоко си пое дъх и извика с мощен глас, съвсем различен от неговия:
