Читать «Избор на богове» онлайн - страница 80

Концертът завърши зашеметяващо и музикалните дървета замлъкнаха под есенната лунна светлина. Надолу по речната долина бухалите се кискаха един на друг, а слабият бриз шумолеше в листата. Джейсън се размърда на стола си, поглеждайки през рамо към голямата антена, инсталирана върху покрива, после отново се отпусна назад. Марта се надигна от стола си.

— Прибирам се — каза тя. — Идваш ли, Джейсън?

— Мисля да поседя още малко — отвърна той. — Няма толкова много нощи като тази по това време на годината. Жалко е да се пропуска. Случайно да знаеш къде е Джон? Не слезе тази нощ.

— Чакането го изнервя. Някой ден пак ще тръгне към звездите. Предполагам е усетил, че домът му вече не е тук. Твърде дълго е отсъствал.

— Никое място не може да стане дом за Джон — измърмори Джейсън. — Той няма дом. И не иска дом. Просто иска да пътува. Той е като всички останали. Не го е грижа какво става на Земята.

— Те всички ни съчувстват много. Поне тези, с които говорих. Казват, че ако могат да направят нещо…

— Знаеш, че нищо не могат да направят — прекъсна я Джейсън.

— Може и така да е. Не го вземай толкова навътре, Джейсън. Тревожиш се за нещо, което вероятно никога няма да се случи.

— Не се тревожа за нас, а за Червения облак и за роботите. Да, дори за роботите. Поставили са ново начало за своя вид. Трябва да им се даде шанс. Една намеса не би била добра за тях.

— Но те отказаха да ни помогнат.

— Те инсталираха радиото и лъча — напомни и той.

— Но реално не ни подкрепиха.

— Да, така е — съгласи се той. — Не мога да ги разбера. Никога не съм бил в състояние да ги разбера.

— Нашите собствени роботи…

— Нашите собствени роботи са различни — каза Джейсън. — Те са част от нас. Те вършат онова, за което са предназначени. Те не са се променили, за разлика от другите. Например Езекия…

— Наложило им се е да се променят — каза Марта. — Не са имали избор. Не са могли да седят и да чакат.

— Предполагам, че си права.

— Прибирам се. Не оставай дълго навън. Застудява се…

— Къде е Вечерна звезда? И тя не слезе тази вечер.

— Вечерна звезда е разтревожена. За онова забавно момче. Не знам какво намира в него.

— Няма ли представа какво му се е случило? Къде може да е отишло?

— Ако знаеше, нямаше да се тревожи. Предполагам си мисли, че е избягало от нея.

— Говори ли с нея?

— За момчето ли? Не.

— Стори ми се някак странно — каза Джейсън.

— Е, аз се прибирам. Скоро ли ще дойдеш?

Той кимна и продължи да седи. Заслуша как стъпките и заглъхват, докато прекосява вътрешния двор. Вратата се хлопна.

Странно момче, помисли си той, да изчезне така. И извънземното в долчинката бе изчезнало. Той бе отишъл да го види и да си поговорят, но там нямаше и следа от него. Дали се бе уморило да чака и си е заминало, питаше се той. Или имаше връзка между неговото изчезване и това на Дейвид Хънт? Изглеждаше невъзможно да е така. Дейвид Хънт не знаеше за съществото. По-скоро изчезването му се дължеше на онази история с Черния скитник, която Вечерна звезда му разказа. Беше съвсем очевидно, че той се страхува. Може вече да е пресякъл континента, опитвайки се да се измъкне от него. Той може би още бягаше — от нещо, което най-вероятно не съществуваше. Но това не е толкова странно, каза си Джейсън. Момчето няма да е първото, което бяга от нещо несъществуващо.