Читать «Избор на богове» онлайн - страница 23

— Съжалявам. Ужасно съжалявам, че си дошъл толкова далеч и си загубил толкова много време.

— Няма ли какво да ми кажеш? Няма ли никой друг?

— Може и да има — отвърна Джейсън и добави бързо: — Не мога да съм съвсем сигурен.

Той млъкна. Беше се изпуснал и го знаеше. Не можеше да свърже Езекия с подобно създание. Какъвто си беше смахнат, кой знае до какви крайности щеше да стигне.

— Но трябва да има и други.

— Само двама сме.

— Нещо бъркаш — каза извънземното. — Идваха и други двама. Ти не беше нито единия от тях. Постояха, разгледаха ме и си отидоха. Дори не усетиха, че се опитвам да общувам с тях.

— Не са могли да те чуят — обясни Джейсън. — А още по-малко да ти отговорят. Те използват разума си за други неща. Но ми казаха за теб. Знаят, че мога да разговарям с теб.

— Тогава има само още един, с когото мога да общувам?

— Така е. Останалите са заминали, далеч между звездите. С един от тях си разговарял. Това другият ли е?

— Не знам. Тя никога не е разговаряла с хора извън своя кръг. Тя може да се свързва с тях, независимо колко далеч се намират.

— Тогава ти си единственият. И ти не можеш да ми кажеш нищо.

— Виж — въздъхна Джейсън, — това е една прастара представа. Никога не са съществували доказателства. Било е само вяра. Имам душа, така казвал човекът. И вярвал в това, защото така са му казвали другите. Казвали са му го толкова авторитетно, че нямало място за съмнение. Толкова често са му го повтаряли, както и той самият го е повтарял, че накрая повярвал в съществуването и. Но никога не е имало сериозни аргументи. Никога не е имало доказателства.

— Но, уважаеми господине — настоя извънземното, — все пак ще ми кажеш какво е душата, нали?

— Мога да ти кажа — отвърна Джейсън — какво се предполага, че е. Тя е част от теб. Невидима и недоловима. Не част от твоето тяло. Нито дори от твоя разум. Тя живее вечно след твоята смърт. Или поне се предполага, че живее вечно и състоянието, в което тя се оказва след смъртта ти, зависи от това какво същество си бил приживе.

— Кой преценява какво същество си бил?

— Бог.

— А този бог?

— Не знам — прекъсна го Джейсън, — просто не знам.

— Ти си честен с мен. Трябва да ти благодаря най-сърдечно за това. Ти казваш почти същото, — което чух и от другия.

— Може и да има някой друг — замислено каза Джейсън. — Ако мога да го намеря, ще поговоря с него.

— Но ти каза…

— Знам какво казах. Това не е друг човек. А друго същество, което може би знае повече от мен.

— Ще мога ли да поговоря с него?

— Не, не можеш да разговаряш с него. Няма как да разговаряш с него. Ще трябва да оставиш тази работа на мен.

— Имам ти доверие — съгласи се кутията с червеи.

— Междувременно — рече Джейсън, — ще бъдеш ли мой гост? Имам жилище, в което ще се намери място и за теб. Ще се радваме да ни гостуваш.

— Долових — изрече извънземното — напрежение у теб, когато ме видя.

— Няма да те лъжа — призна. Джейсън. — Така беше. Но си казах, че и у теб може да се породи напрежение при вида ми.