Читать «Ахмед Юмит Патасана» онлайн - страница 4

Капитанът се отпусна тежко, Есра седна срещу него. Снимките върху масата веднага привлякоха погледа му. Взря се с такъв интерес в изображенията на глинените плочки, все едно умееше да чете акадски. В момента обаче Есра не бе в състояние да задоволи любопитството му. Бързо събра снимките и ги постави пред себе си.

- Сигурен ли си, че хаджи Сетар е убит?

- Опасявам се - отвърна капитанът, опомнил се най-сетне. - Показанията на очевидците и направеният оглед на

13

мястото подсказват, че става дума за убийство - заключи той, като я гледаше смутено.

Уплашеното изражение на войника, служил на фронтовата линия по време на войната в този район, участвал в десетки въоръжени схватки и видял стотици убити, изненада и разтревожи Есра. Разтревожи я, защото капитан Ешреф оглавяваше списъка на хората, на които чувстваше, че може да се довери. От първия ден той подкрепяше археологическия екип и при нужда винаги им помагаше. Но дали не грешеше? Навярно капитанът не беше уплашен, а объркан от тази загадъчна смърт и се двоумеше какво да предприеме…

- Виж, Ешреф бей - възможно най-самоуверено подхвана тя, - знаеш колко е важно това. Разчуе ли се новината, че хаджи Сетар е хвърлен от минарето и особено, че монах в черно е виновен…

- Вече се разчу - прекъсна я унило капитанът. - Абид, имамът на джамията, застана до мъртвото тяло на хаджи Сетар и предупреди богомолците, че това се случило, защото е разровена Черната гробница.

Есра потръпна. Сценарият, хрумнал и само като вероятност, когато за пръв път дойде тук и видя свещената гробница на мястото на разкопките, сега се разгръщаше в действителност.

- Колко нелепо! Как е възможно да мислят така?

Капитанът не отговори, но Есра сякаш прочете мислите

му: „Ако разкопките спрат, животът ще се върне в нормалното русло или поне предпочитам да стане така. Есра знаеше, че ако поиска, той наистина може да прекрати разкопките.“ Въпросът беше дали наистина би го направил?

- Трябва да откриеш виновника - прекъсна тя краткото мълчание. Осъзна, че гласът и прозвуча малко по-остро от необходимото, ала не проговореше ли, колебанието, впримчило капитана, щеше да улови в клопката си и нея. - Трябва да откриеш виновника - повтори решително. - Откриеш ли го, ще стане ясно, че това няма нищо общо с разкопките.

14

В очите на капитана проблесна искрица - поне на нея и се стори така. Прие го като знак, че му е повлияла, и продължи със същия тон на непоклатима увереност:

- Селцето е малко, едва ли ще е трудно да се открие убиецът.

Отбягвайки погледа и, Ешреф промърмори смутено:

- Няма да е толкова лесно, ако са замесени бунтовниците.

- Бунтовниците ли? Мислиш, че те са убили хаджи Сетар?

- Абсолютно. Смятам, че са избягали насам, по тези места. Претърсвахме полята около село Гьовен, но не намерихме никого. Понеже, така или иначе, минавах оттук, реших да се отбия и да ти съобщя лошата новина.

- Благодаря, задето ме уведоми - каза Есра, - но идеята бунтовниците да са виновни, не ми се струва разумна. Защо им е да убиват хажди Сетар?