Читать «Ахмед Юмит Патасана» онлайн - страница 3

Капитанът поздрави Есра с попресилен усмивка.

11

- Съжалявам, че те събудих - подхвана, подбирайки с мъка думите. - Пробвах да се обадя на мобилния ти телефон, но беше изключен.

- Нощем го изключвам - обясни младата жена. - Но няма значение, че ме събуди. И бездруго ставам по това време. -Едва след тези думи Есра забеляза разтревоженото изражение на капитана. - Какво става? Какво се е случило?

Въпросът и само накара блуждаещите зеници на Ешреф да зашарят още по-бързо, докато се опитваше да не отмества поглед от лицето и. След известно колебание лошата новина се изтърколи от устата му.

- Хаджи Сетар е мъртъв.

Думите му поразиха Есра като удар. Пред очите и изплува белобрадото усмихнато лице на хаджи Сетар, увенчано с фес с пискюл като на арамейски духовник, живял хиляди години.

- Мъртъв?

Всъщност беше чула ясно какво и казва капитанът, но искаше да е сигурна.

- Да, умрял е тази сутрин. - На капитана очевидно не му олекна, че е съобщил новината. Гласът му тежеше не само от униние, породено от бедата; мрачният му тон подсказваше, че е на път да се сбъдне зловеща поличба. - Паднал от минарето. Както всеки петък, и тази сутрин се качил на минарето да призове към молитва…

Паднал от минарето? Значи е било нещастен случай! Есра усети как бремето на скръбта и олеква.

- На тази възраст не е трябвало да се качва на минарето -прошепна тя.

Капитанът поклати тъжно глава, сякаш прочел мислите и.

- Едва ли е нещастен случай. Смятаме, че някой го е хвърлил оттам.

- Сигурен ли си? - възкликна младата жена с нескрита тревога в гласа.

- Парапетът горе на минарето е доста висок, няма как просто да залитне и да падне. Някой го е хвърлил…

12

- Но това са предположения? - опита се да възрази тя.

- Не само - отвърна извинително капитанът. - Хората, събрали се за сутрешната молитва, са видели монах в черно да побягва от джамията.

Невероятно… Хаджи Сетар, хвърлен от минарето, монах в черно бяга от мястото… На Есра и беше трудно да осъзнае случилото се.

- Чакай малко, Ешреф бей… - прекъсна го тя. - Обърках се. Да влезем вътре и да обсъдим всичко от самото начало.

За миг по смуглото лице на капитана се изписа колебание. После той кимна и се обърна към редника, който го чакаше с пушка в ръце пред джипа, паркиран отпред.

- Не мърдай оттук! - извика му. - Тръгваме скоро.

Войникът тутакси застана мирно и извика в отговор:

- Да, капитане!

Есра отстъпи, за да влезе капитанът, и преди да затвори вратата, очите и се насочиха към Ефрат, ширнала се в далечината зад младия войник. Реката, обагрена в розово от утринните лъчи, течеше тихо във все същото хилядолетно корито.

Щом осъзна колко е разхвърляна стаята и, Есра съжали, че е поканила капитана вътре, но после се укори наум за тази мисъл. Ставаше въпрос за смърт, застрашаваща разкопките, а тя се тревожи колко неразтребена е стаята и! Пък и стъписаният Ешреф едва ли щеше да обърне внимание на хаоса. Разчисти стола до масата и го покани да седне.