Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 188

Тес остана вцепенена. Малко жени биха се отнесли толкова щедро към съперница, дори и ако е мъртва.

С бебето на ръце Тес отведе другите към гробището на Талмъдж, където Палас подреждаше голям букет от рози на гроба на Бенедикт, а Ник стоеше до нея, прегърнал още една дузина рози. Когато Тес зърна високата му фигура, сърцето й подскочи. Лицето й сияеше от цялата й любов към него и тя бързо застана от едната му страна.

След като се поздравиха, Палас протегна ръце към малкия Бенедикт.

— Дай ми да го подържа за малко.

Тес внимателно й го подаде и видя как лицето на старата жена изведнъж светна. Палас обожаваше бебето и твърдеше, че е най-сладкият мъник, който някога се е раждал и прилича повече на прадядо си, отколкото Ник.

Сред смях и закачки малката група тръгна към имението. Не бяха вървели много, когато Ник хвана ръката на Тес и я дръпна встрани, като остави другите да продължат.

Скриха се зад някакви храсталаци и Ник я притисна до стъблото на един дъб, за да я целуне. Черните му очи искряха от страст. Когато най-накрая отлепи устни от нейните, промърмори:

— Мисля, че трябва да се възползваме от медения месец, който пропуснахме. Какво ще кажеш?

Обвила ръце около врата му и с учестено дишане, Тес отвърна.

— Ами Бенедикт? Все още го кърмя от време на време — намръщи се. — Ти искаше кърмачка за него, и въпреки че е чудесна и има много мляко, на мен ми харесва да суче от гърдите ми.

Ник нежно й се усмихна и отметна с ръка един от огнените й кичури.

— Знам, съкровище, чувствам се като ужасен егоист, че те искам само за себе си. Ако не желаеш кърмачката, тогава я освободи — знаеш, че не мога нищо да ти откажа.

— Наистина ли няма да имаш нищо против?

Той поклати глава, изражението му беше доста странно.

— Не. Дори мислех, че ще ти хареса да я имаш под ръка…, защото виждаш ли, исках аз да съм този, който да захапва и суче зърната на гърдите ти.

Тес затаи дъх и усети топлина между бедрата си. Последните месеци от бременността й не бяха леки, а и самото раждане, въпреки че нямаше усложнения, доста я изтощи. Всъщност не бяха се любили почти от четири месеца и през последните няколко седмици Тес забелязваше копнежа в погледа на съпруга си и първичните нужди, които кипяха в собственото й тяло.

— Може би да имаме кърмачка не е чак толкова лоша идея… Ами ти къде мислеше да отидем този меден месец? — попита тя дрезгаво, докато си играеше с един от реверите на сакото му.

Устните му се извиха в чувствена усмивка и той я притисна още по-силно към себе си. Целуна я по врата и измърмори:

— Мислех си, че можем да прекараме няколко седмици сами в кулата. Ще мога да ти покажа колко обожавам възбуждащото ти тяло. Ще се любим през цялото време — ден и нощ… За Бога, Тес! Наистина те обичам! Ти промени целия ми живот… Шерборн, баба ми, всички. Знаеш ли, започнах да вярвам на думите на стария Билингам, че любовта се е върнала в имението Шерборн. Наистина е така и ти си главната причина.