Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 7

— Какво пише там? — попита Магистърът нетърпеливо. Ненадейно го бе заглождила мисълта, че пергаментът може да говори на хитрец като Тома Амне, а да остане ням за него, господаря Жерар.

— Сир Алоа е предоставил заем на някой си Бертран дю Шамбор, негов далечен роднина. В замяна на заложена земя в Орлеан Орденът ще снабди Бертран с рицари, оръженосци, коне, оръжие и амуниции на стойност 1 200 динара.

— Колко земя?

— Три хиляди акра… Дали си струват парите? Алоа не пише добра ли е.

— Чувал ли си някога да прави сделка за лоша земя? Продължавай.

— Алоа предлага да спечелим благоразположението на Рейнал, като прехвърлим земята на негов братовчед, който щял да се върне във Франция до една година… Но — вдигна пръст Амне, — тази земя още не е наша. Как бихме могли толкова бързо да се сдобием с нея?

— Тя вече е наша — отвърна уверено Жерар. — Заемът няма да бъде изплатен.

— Откъде сте толкова сигурни двамата с Алоа? Да нямате и вие някой скрит Камък?

Жерар се почука по слепоочието:

— О, не, мой млади приятелю. Необходими ли са ми свръхестествени сили, когато разполагам с дарен ми от Господа ум? — Магистърът на тамплиерите се закиска, забелязал недоумението на Амне. — Този Бертран ще търси слава, за да изкупи краткия си и греховен живот. А ние ще му осигурим тази слава.

— И как ще стане това? — кротко запита Тома.

— Ще подскажем на бедния глупак, че ще се прочуе най-много като избие няколко хашишиюна в тяхната цитадела в Аламут.

— Това място е непревземаемо. Неслучайно го наричат „Орлово гнездо“.

— Да, но наивният Бертран ще разбере това твърде късно.

— Млад френски благородник, жаден за слава, срещу банда наглед невъоръжени убийци. Все едно да пуснем скорпион в леглото на шейх Синан, Старецът от Планините.

— Това ще ни донесе 3 000 акра плодородна орлеанска земя.

Тома Амне обмисля няколко секунди плана.

— Шарл — изрече той внезапно.

— Какво? — Жерар дьо Ридфор вдигна очи от пергамента. Беше го навил и замислено чоплеше восъчния печат.

— Това е името на споходения от носталгия братовчед на Рейнал. Шарл.

— Няма значение. Важното е да укрепи позициите ни пред Рейнал.

— Ако ще храниш чудовище, добре е да използваш лопата с дълга дръжка, за да не ти пострада ръката.

— Ще го нахраним с Бертран дю Шамбор, после ще си преброим пръстите.

В стаята на кулата, разположена на върха на Йерусалимската крепост, Тома Амне затвори капаците и дръпна завесите, за да спре хладния нощен въздух. Но не само от въздуха искаше да се предпази.

Въпреки изказаното пред Жерар дьо Ридфор мнение, той беше наистина обезпокоен от наближаващата коронация на Ги дьо Люзинян за крал на Йерусалим. Избраникът беше негодник и това го знаеше всеки, не само Тома Амне.

Десетината години служба като Пазител на Камъка — пост, който получи още млад, и то не само заради благородния си произход и умението да върти меча — го бяха дарили със свръхестествена чувствителност към теченията на времето.

Други биха срещнали всяка зора като начало на нов ден, биха погледнали на всяка предстоящата битка или труден поход като на нещо, което следва да бъде свършено, биха се изправили пред внезапна болест, рана и най-сетне — пред смъртта, като пред нечакана изненада.