Читать «Златните паяци» онлайн - страница 94

Разнесе се мърморене.

— Продължавайте, Улф — каза Креймър и седна. Улф огледа присъстващите от ляво на дясно и обратно.

— Малко е неудобно — започна общително той, — обаче съм виждал само двама от вас преди, мистър Хорън и мистър Кафнър. Мистър Гудуин ми е дал чертеж с имената, но искам пак да проверя. Вие ли сте мис Джийн Ести?

— Да.

— Мис Анджела Райт? Тя кимна.

— Мисис Денис Хорън?

— Да, така се казвам. Не мисля, че…

— Ако обичате, мисис Хорън — прекъсна я той. — По-късно, ако толкова настоявате. Вие сте мистър Винсънт Липскъм?

— Точно така.

Улф пак огледа всички.

— Благодаря ви. Струва ми се, че за първи път се наемам да посоча убиец сред група главно непознати хора. Изглежда малко самонадеяно, но да видим. Мистър Креймър ви каза, че нямам право да настоявам за отговори на въпросите си, но в това отношение ще ви успокоя. Нямам въпроси. Нито един. Докато говоря, може да се наложи да ви питам нещо, макар че не е много вероятно.

Креймър леко изръмжа. Погледите се насочиха към него, но той не ги усети. Не откъсваше очи от Улф.

— Всъщност, ще задавам въпроси — каза Улф, — но на себе си и ще си отговарям. Тази афера е толкова сложна, че може да има стотици въпроси, но ще се огранича с минимума. Например, знам защо мисис Фром носеше онези златни обици на ушите си, когато дойде да се срещне с мен в петък на обяд. Тя се мъчеше да се представи за друго лице и обиците бяха част от костюма й. Защо обаче ги е сложила в петък вечер на събирането при Хорън? Очевидно с надежда да предизвика изненада у някого. Пак например, защо мистър Хорън снощи е отишъл в гаража? Защото е знаел, че алчността му го е подтикнала към глупава постъпка — да даде името и адреса на Леополд Хайм на Игън в този критичен момент, и се е разтревожил — както се оказа, с основание.

— Протестирам! — обади се Хорън с пискливия си тенор. — Това е клевета! Инспектор Креймър, твърдите, че Улф говори на своя отговорност, но вие носите отговорност, че ни докарахте тук.

— Може да го съдите — озъби се Креймър.

— Мистър Хорън — Улф поклати пръст към него, — на ваше място не бих вдигал толкова шум за участието си в изнудване. В това отношение сте затънал до гуша и го знаете. Но сега сте изправен пред много по-голяма опасност — да бъдете идентифициран като убиеца на Питър Дросос. Едва ли може да избегнете затвора, но с моя помощ, може да останете жив. Когато свършим тук, вие ще имате дълг към мен.

— Абсолютно прав сте и ще ви го върна.

— Добре. Не се опитвайте да го платите в смисъла, който вие влагате, нито в смисъла, в който аз го казах. Както бях започнал, предполагам, че повечето от вас не знаят нищо за организираното изнудване, което доведе до смъртта на трима души, така че няма да разбирате всичко, но това може да почака. Един от вас със сигурност ще е в състояние да ме разбере.