Читать «Златните паяци» онлайн - страница 93

Креймър изгледа присъстващите с възмущение.

— Твърди, че ще отведем убиеца с нас. Убиецът, според него.

— Той е луд — отбеляза горчиво Бауън.

— Боже мой, как е възможно? — обади се Скинър.

— Това е непоносимо — продължи Бауън. — Докарайте го тук.

— Няма да дойде.

— Доведете го насила.

— Не можем без заповед за арестуване.

— Аз ще ви дам.

— Няма да отвори уста. Ще излезе под гаранция, после ще си отиде вкъщи и ще покани когото пожелае, с изключение на нас.

Спогледаха се и всеки видя в лицата на другите това, което виждах аз. Нямаха избор.

Станах от стола си, подвикнах им жизнерадостно: „Ще се видим по-късно, господа!“ и си излязох.

16

Никога не съм влизал в интимни отношения с полицайка, но съм срещал тук-там по някоя и трябва да призная, че който беше избрал трите за събирането при Улф този следобед имаше добър вкус. Не че бяха зашеметяващи, но без колебание бих завел всяка от тях до дрогерията на ъгъла да я черпя една кола. Единствената особеност беше професионалният им поглед. Но човек не можеше да им се сърди за това, тъй като бяха на работа в присъствието на инспектор и естествено трябваше да изглеждат бдителни, добре подготвени и твърди. И трите бяха облечени като хора, а първата носеше синя рокля на ситни бели райета, която й стоеше доста добре.

Успях да се прибера преди тълпата и дадох на Улф кратък доклад за изминалия ден, което като че ли не го заинтересува много, а после помогнах на Фриц и Ори да пренесем и подредим столовете. Когато позвъниха първите гости, Ори изчезна в предната стая и затвори вратата. Вече бях влизал вътре и видях какво крие там. Човек на средна възраст със заоблени рамене, очила и прекалено стегнат колан. Ори ни беше запознал, затова знаех, че се казва Бърнард Ливайн, но това беше всичко.

Подреждането на местата беше определено от Улф. Шестте дами бяха на първия ред, като полицайките седяха между Анджела Райт, Клеър Хорън и Джийн Ести. Инспектор Креймър беше на червеното кожено кресло, а Пърли Стъбинс от лявата му страна до Джийн Ести. Зад Джийн Ести беше Липс Игън — в обсега на Стъбинс, в случай че го обземе нервност или почне да изтезава някого с клещи, а отляво на Игън, на втория ред, бяха Хорън, Липскъм и Кафнър. Сол Панцър и Фред Дъркин седяха най-отзад.

Споменах, че Креймър беше на червеното кожено кресло, но всъщност го пазехме за него. Той беше настоял да говори насаме с Улф и двамата се намираха в трапезарията. Не знам какво искаше, но се съмнявам дали го беше получил, ако се съди по изражението, с което влезе в офиса пред Улф. Стискаше зъби, устните му бяха свити, а лицето зачервено. Остана прав, огледа присъстващите, почака Улф да стигне до стола си и да седне, и после каза:

— Искам да сме на ясно, че това е официално само донякъде. Доведени сте тук от полицията с разрешение на прокурора — дотук е официалната част. Но Ниро Улф ще продължи на своя отговорност и няма право да настоява да отговаряте на въпросите, които ще ви задава. Всички ли разбирате това?