Читать «Златните паяци» онлайн - страница 11

— Да — изръмжа Пърли. — Колко тъжно! Как може да прегазват момчета, които са се хранили на масата ви!

С тази любезна забележка той напусна, а аз тръгнах след него. Вече бях сложил ръка на дръжката, когато на стъпалата се появи някаква фигура и тръгна нагоре. Отворих вратата и пред мен застана слаба дребна жена със семпла синя рокля, без палто и шапка. Очите й бяха подпухнали от плач, а устните й бяха толкова силно стиснати, че почти не се виждаха.

Стъбинс беше точно зад мен, когато я попитах:

— Какво обичате, госпожо? Тя с труд изрече:

— Тук ли живее мистър Ниро Улф?

Потвърдих.

— Мислите ли, че бих могла да го видя? Няма да се бавя. Казвам се Антеа Дросос.

Беше плакала и имаше изгледи всеки момент пак ще се разплаче, а разплакана жена е нещо, което Улф дори не би направил опит да понесе. Затова отговорих, че е зает, но аз съм неговият доверен помощник, така че би могла да говори с мен.

Жената повдигна глава и ме погледна в очите.

— Моят син Пит ми каза да отида при мистър Ниро Улф и ще чакам тук, докато ме приеме. — Тя се облегна на перилата.

Обърнах се и затворих вратата. Стъбинс ме следваше по петите. Влязох в офиса и казах на Улф:

— Мисис Антеа Дросос иска да ви види. Нейният син Пит й е казал така. Не желае да говори с мен. Ако трябва, ще стои пред вратата цяла нощ. Възможно е да се разплаче във ваше присъствие. Какво да правя? Да й изнеса ли дюшек?

При тези думи той бързо отвори очи.

— По дяволите, с какво бих могъл да помогна на тази жена?

— С нищо. Както и аз. Но не мога да я убедя в това.

— Тогава защо, по дяволите… Пфу! Покани я! Заради това твое вчерашно представление… Покани я!

Доведох я. Когато влязохме в офиса, Пърли пак се беше настанил на стола си. Придържах я, защото пристъпваше малко несигурно и я отведох до червеното кожено кресло, което можеше да побере три като нея. Тя седна и насочи черните си очи към Улф — сигурно изглеждаха още по-черни, поради контраста със зачервените й клепачи. Говореше тихо и гласът й потреперваше, но беше решителен.

— Вие ли сте мистър Ниро Улф?

Той си призна. Жената насочи поглед към мен, после към Стъбинс и пак към Улф.

— А тези господа?

— Моят помощник мистър Гудуин, мистър Стъбинс е от полицията и разследва смъртта на сина ви.

Тя кимна.

— Помислих си, че прилича на ченге. Моят син Пит не би искал да говоря пред някое ченге.

По тона и изражението й личеше съвсем ясно, че няма намерение да върши нищо, което синът й Пит не би одобрил и поради това изпаднахме в затруднение. Пърли изпитваше дълбоко подозрение, че Улф, да не говорим за мен, беше по-скоро готов да умре, отколкото да не му изиграе някакъв номер и със сигурност нямаше да си излезе с достойнство. Но той стана без колебание, каза: „Ще отида в кухнята“ и се насочи към вратата. Учудването ми продължи половин секунда, докато се сетя къде отива. В дъното на коридора срещу кухнята има ниша с дупка в стената. Откъм офиса дупката е скрита от специална картина, а откъм нишата, като отворите плъзгащата се вратичка, може да наблюдавате и да подслушвате какво се върши и говори в офиса. Всичко това беше известно на Пърли.