Читать «Златните паяци» онлайн - страница 10

— Да, как да не знам. — Пърли стисна зъби за секунда. — Следобед в шест и четирийсет, преди два часа, някаква кола спира на червен светофар на ъгъла на Трийсет и пета улица и Девето авеню. Към нея тръгва момче с парцал и започва да бърше прозореца. Свършва едната страна и тръгва към другата, но като минава пред колата, тя рязко потегля напред, прегазва го и бързо се отдалечава, като пресича авенюто и продължава нататък по Трийсет и пета улица. Момчето умира малко след като линейката го откарва в болницата. Шофьорът е мъж и е бил сам в колата. При такива неочаквани събития, хората обикновено не забелязват много неща, но двама души — една жена и едно момче — потвърждават, че номерът на колата е Кънектикът УУ 9432, а момчето казва, че е била тъмносива лимузина кадилак. Е?

— Как се казва момчето? Убитото момче?

— Какво общо има това?

— Не знам. Само питам.

— Казва се Дросос. Питър Дросос.

Преглътнах.

— Хубава работа! Какъв мръсник!

— Кой, момчето ли?

— Не. — Обърнах се към Улф: — Вие ли ще му кажете или аз? Улф беше затворил очи. Отвори ги, колкото да изрече „Ти!“, и пак ги затвори. Не мислех, че е нужно да обяснявам на Стъбинс за скандала вкъщи, който ме беше подтикнал да поканя Пит при Улф, но му съобщих всичко съществено, включително за втората визита на Пит следобед. Макар за пръв път през живота си да остана доволен, че получава искрен отговор в нашия офис, той зададе куп въпроси и накрая намери за уместно да направи недружелюбна забележка в смисъл, че от достойни граждани на тази страна като Ниро Улф и Арчи Гудуин се очаква да покажат малко, повече интерес, когато една жена търси полиция, защото са насочили пистолет в ребрата й. Не ми беше много весело и тези думи ме обидиха.

— Не хора като теб — казах му аз — са направили Америка велика. Може би хлапето си беше измислило всичко. Призна, че не е видяло пистолет. Може би жената се е пошегувала с него. Ако вчера ти бях съобщил кой ми го е казал, щеше да си помислиш, че съм луд да харча десет цента за телефон. Освен това, нали ти дадох номера на колата? Направи ли проверка?

— Да. Беше фалшив. Свален е от един плимът, откраднат в Хартфърд преди два месеца.

— Някаква следа?

— Дотук нищо. Но сега ще помолим полицията в Кънектикът да се порови. Не знам със сигурност колко коли с фалшиви номера се движат в Ню Йорк в момента, но не са никак малко.

— Имате ли точно описание на шофьора?

— Имаме четири, все различни. Трите не струват нищо, а другото може би… Един човек излизал от магазин и случайно забелязал хлапето, което отивало към колата с парцала. Твърди, че шофьорът е мъж на около четирийсет, с тъмнокафяв костюм, светло лице, правилни черти, мека шапка, нахлупена почти до ушите. Смята, че би могъл да го разпознае. — Пърли стана. — Ще потеглям. Признавам, че съм разочарован. Много се надявах, че или ще ми дадете някаква следа, или ще установя, че прикривате клиент.

Улф отвори очи.

— Желая ви късмет, мистър Стъбинс. Това момче вчера се храни на масата ми.