Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 7

Майлс отново насочи вниманието си към града. Със своето съчетание от близо две хилядолетия най-различни архитектурни стилове, Лондон бе неотразим. Слънчевите лъчи проникваха през релефното стъкло на купола и му придаваха поразително богати цветове. Дори само това можеше да го наведе на заключението, че се е върнал на планетата майка. Навярно по-късно щеше да има възможност да посети повече исторически обекти, да направи обиколка с подводница на Лосанджелиското езеро или на Ню Йорк зад огромните диги.

Ели отново нервно плъзна поглед по тълпата. Сетаганданските ударни отряди едва ли щяха да се появят тук, но въпреки това Майлс се радваше на бдителността й, която компенсираше неговата умора. „Винаги можеш да търсиш убийци под леглото ми, моя любов…“

— В известен смисъл е добре, че сме тук — каза той. — Това може да се окаже отлична възможност адмирал Нейсмит да изчезне за известно време. „Дендарии“ ще си поотдъхнат. Сетаганданците са също като бараярците — имат изключително персонализирано виждане за командването.

— Говориш така, като че ли не се отнася за теб.

— От малък съм свикнал с това. Чувствам се като у дома си, когато се опитват да ме убият абсолютно непознати хора. — Внезапно му хрумна зловеща мисъл. — Знаеш ли, за пръв път се опитват да ме убият заради самия мен, а не заради роднините ми. Разказвал ли съм ти някога какво направил дядо ми, когато съм бил…

Тя прекъсна брътвежа му с повдигане на брадичка.

— Струва ми се, че е онзи…

Майлс проследи погледа й. Наистина беше уморен. Ели бе забелязала свръзката им преди него. Мъжът, който се приближаваше към тях с въпросително изражение, носеше модерни земянитски дрехи, но косата му беше прихваната с бараярска военна халка. Навярно сержант. Офицерите предпочитаха по-мек римски патрициански стил. „Трябва да се подстрижа“ — помисли си той и внезапно го засърбя под яката.

— Милорд? — попита непознатият.

— Сержант Барт? — отвърна Майлс.

Мъжът кимна и погледна Ели.

— Коя е тази?

— Моята телохранителка.

— Аха.

Почти незабележимото свиване на устни и разширяването на очи изразяваше невероятно силно презрение.

— Тя е изключителна в работата си.

— Сигурен съм, милорд. Насам, моля. — Той се завъртя и ги поведе.

Безизразното лице на сержанта му се присмиваше, Майлс го усещаше, въпреки че вървеше след него. Доловила внезапното му напрежение, Ели го погледна смаяно. „Всичко е наред“ — мислено й каза той и я хвана за ръката.

Закрачиха след водача си, минаха през някакъв магазин, спуснаха се с асансьор, после слязоха по стълбище. Подземното равнище представляваше лабиринт от тунели и коридори, през които минаваха оптични кабели. Накрая сержантът отвори врата, която се отключваше с отпечатък от длан, и къс тунел ги отведе пред втора врата. Пазеше я войник, изключително стегнат в зелената си бараярска имперска униформа — той се изправи от комуникационния си пулт и едва се сдържа да не отдаде чест на цивилния им водач.