Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 4

Лоис Макмастър Бюджолд

„Трета неутрална земянитска страна“ — помисли си Майлс. Ако не се беше уверил в качествената работа на „Кеймър“, нямаше да е тук. Проблемът бяха собствените му финансови възможности. Които изобщо не интересуваха „Кеймър“.

— Финансови проблеми ли имате, адмирале? — попита инженерът.

— Ни най-малко — без да му мигне окото, излъга Майлс. Носещите се слухове за затрудненията на „Дендарии“ можеха да навредят на много по-важни неща от този ремонт. — Добре. Ще преведа сумата на сметка, контролирана от банката. — Ако той нямаше да е в състояние да използва парите си, поне нямаше да може и „Кеймър“.

Докато вървяха към офиса на инженера, Майлс спря за миг при един илюминатор, от който се разкриваше прелестна гледка към Земята. Инженерът се усмихна и любезно, дори гордо го изчака.

Земята. Старата романтична древна Земя, огромната синя сфера. Майлс винаги бе вярвал, че някой ден ще я посети, макар и определено не при такива обстоятелства.

Земята продължаваше да е най-голямата, най-богатата, най-разнообразната и най-гъсто населената планета в целия пространствено-времеви възел на човечеството. От галактическа гледна точка, отсъствието на удобни изходни точки в местното слънчево пространство и на централизирано управление я правеше незначителна във военно и стратегическо отношение. Ала Земята продължаваше да царува, ако не да управлява, в областта на културата. По-обезобразена от войни, отколкото Бараяр, също толкова технически напреднала, колкото колонията Бета, тя бе притегателен център на религиозно и светско поклонничество — и по тази причина тук бяха събрани основните посолства на всички светове, които можеха да си го позволят. Включително, помисли си Майлс, като гризеше нокътя на показалеца си, на Сетаганда. Адмирал Нейсмит трябваше да направи всичко възможно, за да избягва срещите с враговете си.

— Господин адмирал? — извади го от унеса му Ели Куин. Той се усмихна, вдигнал поглед към изваяното й лице, най-красивото, което й бяха осигурили парите му след плазменото изгаряне. И въпреки гения на хирурзите, все същата Ели. Ех, да можеше да изкупи така всички жертви! — Комодор Тънг ви чака на комуникационния пулт — съобщи тя.

Усмивката му изчезна. Какво имаше пък сега? Майлс се извърна от илюминатора, последва я в офиса на инженера и каза любезно, но категорично:

— Бихте ли ни извинили, моля?

Над видеоплочата се появи широкото лице на втория му заместник.

— Да, Ки?

Вече в цивилно облекло, Ки Тънг отсечено кимна.

— Току-що уредих приемането на деветимата тежко ранени в рехабилитационния център. Общо взето, прогнозите са добри. Освен това смятат, че ще успеят да възкресят четирима от осмината замразени мъртви. Ако имаме късмет, може би дори петима. Лекарите мислят, че след като нервната тъкан се възстанови, ще са в състояние да поправят скоковия имплант на Деми. Не безплатно, разбира се… — Тънг назова цената в галактически кредити. Майлс я обърна наум в бараярски имперски марки и тихо ахна.