Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 157

— Моите съболезнования. — Думите може и да бяха изречени неохотно, но очевидно бяха искрени.

— Благодаря, господин комодор. — Гласът му не изразяваше абсолютно никакви чувства, но капитанът все пак успя да се насили и кимна.

В шлюзовете и коридорите на „Триумф“ се носеше глъчката на завръщащите се наемници. Техническите екипи свършваха с подготовката на кораба и товареха последните провизии. Беше шумно, но не хаотично, решително и енергично, но не припряно. Това бе добър признак, като се имаше предвид колко време бяха бездействали.

Неотлъчно следван от Ели, Майлс беше обсипан с любопитни въпроси още в момента, в който стъпи на борда. „Каква е новата операция, господин адмирал?“ Слуховете се разпространяваха с удивителна скорост. Той отпращаше любопитните с един и същ отговор: „Да, сключихме нов договор, да, напускаме орбита. Веднага щом се приготвите. Готов ли си, приятел? Останалите от взвода ти готови ли са? Тогава е най-добре да им помогнеш…“

А после Майлс видя началник-щаба си — с цивилни дрехи и пътническа чанта — и викна:

— Тънг! Сега ли се връщаш?

— Всъщност тъкмо тръгвам. Оусън не ви ли съобщи, господин адмирал? От една седмица се опитвам да се свържа с вас.

— Какво? — Майлс го дръпна настрани.

— Подадох си оставката. Най-после излизам в пенсия.

— Какво? Защо?

Тънг се усмихна.

— Можете да ме поздравите. Ожених се.

— Честито — смаяно възкликна Майлс. — Хм, кога?

— По време на отпуската, разбира се. Всъщност тя е моя втора братовчедка. Вдовица. Има туристически кораб на Амазонка. Тя е капитан и готвач. Пържи страхотни свински филенца. Но започва да остарява — трябва й помощ. — Якият Тънг определено бе подходящ за целта. — Ще работим заедно. По дяволите — продължи той, — когато доизплатите „Триумф“, дори можем да си позволим да минем и без туристите. Ако някога ви се прииска да покарате водни ски, отбийте се.

А пираните мутанти можеха да доизядат каквото останеше от тялото му. Майлс си представи как Тънг прекарва старостта си на палубата с едрогърдата — не се съмняваше, че е едрогърда — си жена в скута, с чаша в едната ръка и набучено на вилица свинско филенце в другата, но в същото време мрачно си помисли: а) какво щеше да струва на флота да изкупи акциите на Тънг от „Триумф“ и б) как щеше да запълни огромната празнота в командната си структура.

Нечленоразделното ломотене, задъхването или тичането наоколо в малки кръгове не бяха адекватни реакции, така че той любопитно попита:

— Хм… сигурен ли си, че няма да ти писне?

Тънг — по дяволите тези негови проницателни очи — сниши глас и отговори на действителния му въпрос:

— Нямаше да напусна, ако не смятах, че ще се справиш. Ти научи много неща, синко. Просто продължавай така. — Той отново се усмихна. — Освен това имаш преимущество, каквото не притежава никой друг наемнически командир в галактиката.

— Какво? — захапа въдицата Майлс.

— Не се нуждаеш от печалби.

Тези предпазливи думи и сардоничната му усмивка говореха, че Тънг отдавна е разбрал кой е истинският им работодател. После Тънг отдаде чест и се сбогува.