Читать «813 — Двойният живот на Арсен Люпен» онлайн - страница 80

— Тук ли е Женевиев? — каза той.

— Женевиев ли?

— Да, не е ли идвала?

— Не, и то вече доста дни.

— Но тя трябва да дойде, нали?

— Мислите ли?

— Сигурен съм. Къде може да е? Спомнете си?

— Напразно се опитвам. Уверявам Ви, че ние с Женевиев не сме се разбирали да се виждаме.

И внезапно допълни ужасена:

— Вие сте разтревожен? Да не се е случило нещо с Женевиев?

— Не, нищо.

Той си беше тръгнал вече. Беше му хрумнала една мисъл. Ами ако барон Алтенхайм не е във вила „Глисин?“ Ако са променили часът на срещата?

— Трябва да го видя на всяка цена — си каза той.

И се затича безразличен към всичко останало. Но преди да стигне до портиерската будка, си възвърна хладнокръвието — беше забелязал заместник началника на Сигурността, който говореше в градината с братя Дудвил. Ако не беше загубил обичайната си прозорливост, щеше да забележи как леко потръпна г-н Вебер при неговото приближаване, но нищо не видя.

— Господин Вебер, нали? — попита той.

— Да… С кого имам честта?

— Принц Сернин.

— А, много добре, господин префектът на полицията ме предупреди за голямата услуга, която ни правите, господине.

— Тази услуга ще бъде пълна едва когато Ви предам бандитите.

— Това ще стане скоро. Мисля, че един от тях току-що влезе… един доста едър мъж с монокъл.

— Действително, това е барон Алтенхайм. Тук ли са Вашите хора, господин Вебер?

— Да, скрити са на пътя, на 200 метра оттук.

— Добре, господин Вебер, струва ми се, че можете да ги съберете и да ги доведете при тази будка. Оттук ще отидем до вилата. Аз ще позвъня. Тъй като барон Алтенхайм ме познава, предполагам, че ще ми отвори и аз ще вляза… с Вас.

— Планът е отличен — каза г-н Вебер. — Връщам се веднага.

Той излезе от градината и тръгна към пътя в обратна посока на „Глисин“.

Сернин бързо сграбчи единия брат Дудвил за ръката.

— Тичай след него, Жак… Задръж го… докато вляза в „Глисин“… А после забави нападението… възможно най-дълго… измисли претекст… Трябват ми десет минути… Да обградят вилата… но да не влизат в нея. А ти, Жан, иди пред павилион „Ортанс“, при подземния изход. Ако баронът поиска да излезе оттам, счупи му главата.

Дудвил се отдалечиха. Принцът се измъкна навън и се затича към високата градинска врата, обкована с желязо на входа за „Глисин“.

Дали да позвъни? Около него нямаше никой. Той се хвърли с един скок към вратичката и като стъпи на дръжката на бравата и се хвана за пръчките, сви колене, повдигна се и с риск да падне върху острите върхове на пръчките се прехвърли през вратата и скочи.

Дворът беше павиран, той го прекоси бързо и се изкачи по стълбите на един перистил с колони. Всички прозорци от тази страна бяха със затворени капаци.

Докато мислеше как да влезе в къщата, вратата се открехна със скърцане като вратата на вила „Дюпон“ и Алтенхайм се появи.