Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 56

Като стигна канцеларията на шерифа, Ласитър се пусна от колата и се отправи натам. Зад прозорците светеше. Завесите бяха спуснати и не се виждаше нищо. Но Ласитър спокойно влезе, без да почука, затвори вратата, спря се насред стаята и вдигна двуцевката.

Баримор седеше на мястото си зад бюрото, а на ръба му се беше облегнал Джак Бенет. Двамата оживено разговаряха. Въртящата се врата към затвора беше широко отворена. Оттам се чуваха мъжки гласове.

— Иди да затвориш вратата и да заключиш — заповяда тихо Ласитър.

Едва сега двамата спряха да си приказват. Баримор вдигна глава и го погледна. Джак Бенет се обърна настрани, за да може да го види. Двамата не повярваха на очите си. Изгледаха го отгоре до долу и замръзнаха на местата. Само очите им се движеха и издаваха, че в тях все още има живот.

— На тебе говоря, Бенет! — И Ласитър посочи с пушката вратата. — Но внимавай! Тук вътре няма палачинки. Само да натисна спусъка и от това разстояние направо ще ви откъсна главите.

Джак Бенет вдигна ръце и стана. Обърна се и тръгна към вратата. Ласитър пристъпи към Баримор и опря дулото на двуцевката в ухото му, с поглед, вперен в Джак Бенет, който бавно отиде до въртящата се врата и спря.

— Хайде, дръпни я и заключи! — подкани го Ласитър.

Джак Бенет си пое дълбоко дъх. Спомни си, че е въоръжен, и се опита да прецени всички рискове и шанса си срещу Ласитър. Но какво би могъл да направи? Затова дръпна тежката врата. Разговорите в затвора секнаха и когато вратата хлопна и Джак Бенет завъртя ключа, се чуха крясъци. Скоро след това някой затропа с юмруци по вратата.

Ласитър кимна на Бенет да се върне при него, взе му ключа и измъкна револвера от кобура му.

— Застани до вратата! — и посочи тази към улицата. — Ако някой иска да влезе, отпрати го. Освен ако желае да говори лично с мен.

Джак Бенет се подчини на заповедта, като следеше Ласитър с поглед, пълен с изненада.

— Какво е това? — произнесе с грачещия си глас Баримор. Най-после беше преодолял шока и възвърна способността си да говори. — Как се държите тук? И каква звезда носите?

Ласитър откъсна звездата от ревера му и я хвърли на бюрото.

— Тук вече няма шериф. Аз съм градският маршал на Блу Уотър. Назначен от съдията Сидни.

— Той е мъртъв! — извика Баримор.

— По-добре изобщо не засягайте този въпрос, иначе и заради него ще ви обесят! — предупреди го Ласитър. — Имам писмена заповед за назначение.

Той извади заповедта от джоба си и я постави на бюрото пред Баримор, но онзи само я изгледа подигравателно.

— Мъртвият съдия ви е назначил, Ласитър! Добре, тогава аз отменям назначението ви и едновременно с това ви арестувам. И ви предупреждавам…

Ласитър притисна по-здраво дулото на двуцевката, опряна в ухото му, и Баримор замълча. Ласитър го сграбчи за яката. Претърси го за оръжие, после откачи чифт белезници от куката, на която висяха, и му заповяда да сключи ръце зад гърба си. Надяна му белезниците, заключи ги и го натисна да седне пак на стола.

— Ще съжалявате за това, Ласитър! — изхърка гневно Баримор. — Как ще се измъкнете от канцеларията ми и от града? Искам да кажа — жив! Май изобщо не сте си помислили за това…