Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 2

— Само не се опитвай да извадиш револвера — каза спокойно Ласитър. — Хайде, ставайте! И двамата! Ръцете на тила или ще стрелям!

Мъжът пред него бавно се надигна. Ласитър обърна двуцевката към другия и той също се изправи.

Жената продължаваше да лежи безмълвно, вцепенена от ужас. Не беше разбрала изобщо какво се е случило.

— Настрана! — заповяда Ласитър.

Мъжете изпълниха нареждането. След две крачки спряха отново.

— А сега изчезвайте! — Ласитър свали пушката. — И повече да не съм ви видял!

Двамата се поколебаха, размениха кратки погледи, завъртяха се на пети, метнаха се на конете и препуснаха.

Жената беше млада, руса, а фигурата й беше просто прекрасна. Ласитър едва се сдържаше да не я гледа непрекъснато. Той проследи с поглед мъжете, а после се обърна към колата, натоварена с чували.

— Облечете се и ще ви заведа вкъщи!

Тия проклети копелета бяха разкъсали всичките й дрехи. Нищо вече не беше годно за обличане. Ласитър бързо отиде при коня си, откачи одеялото и се върна при жената. Тя се беше изправила и притискаше разкъсаните дрехи до гърдите си. Гледаше го безпомощно. Той наметна одеялото на раменете й и завърза краищата му отпред. Погледна дълбоко в сините й очи. По лицето й беше изписан смъртен ужас. Сега му изглеждаше по-млада. Като я видя одеве изправена на капрата, беше решил, че е на около 30 години. После между мъжете в храсталака прецени, че е най-много на 25. Сега обаче му стана ясно, че няма дори и 20 години. Гърдите й бяха закръглени и стегнати, но раменете — още тесни като на ученичка. Боже мой, на колко ли години беше в действителност!

— Онзи беше прав — каза изведнъж жената. — Не биваше да се намесвате!

Ласитър направи гримаса.

— Какво?!

— Двамата са от хората на Баримор!

— Казвате го така, като че ли хората на Баримор са в правото си да постъпват както искат. Кой е този Баримор? А вие коя сте, та тези типове могат да се отнасят по този начин с вас?

— Баримор ли? О, Боже! Кой е той ли! — Тя артистично завъртя очи. — Между каньона Хако и Рио Гранде той е всичко: дявол, сатана, владетел, цар, закон!

— Закон?

— Точно така!

— И?

— Коя съм аз ли?

— Да!

— Нима не го разбрахте досега! Аз съм от тези, които той нарича измет или дървеници, които трябва да бъдат стъпкани.

— Моето име е Ласитър. — Мъжът леко повдигна шапката си.

В красивите й сини очи проблесна кратка подигравателна усмивка.

— А аз съм Фелиситас, една от дървениците от каньона Хако.

Ласитър сви вежди.

— Каква работа имат там дървениците?

— Коне! Мустанги! Ние ловим последните, които са останали, опитомяваме ги, обяздваме ги и въобще ги отглеждаме.

— Ние?

Тя се поколеба за миг, въздъхна дълбоко и накрая каза:

— Братята ми и аз.

— Вие водите домакинството?

— Братята ми са женени. Аз се занимавам с конете. — Тя посочи каручката. — От време на време ходя и в града. Въобще върша всякаква работа.

— И това не се харесва на онзи Баримор?

— Точно така.

— Хайде да вървим! Ще ви отведа до каньона.

— Не! — Тя като че ли се изплаши. — Не искам. Вие, разбира се, ми спасихте живота. Ако ония двамата не ме бяха убили след това, щях да го направя самата аз. Естествено ви дължа благодарност. Но, разберете ме, не бих искала братята ми да узнаят нещо!