Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 5

— Къде ги намерихте? — повтори въпроса си той.

— Намерих ли? Изразът май не е съвсем точен.

Шерифът го погледна втренчено. Наоколо се чу шепот.

— Да влезем в офиса — каза той на Ласитър и тръгна пред него.

— Как се казвате? Кой сте вие? — попита шерифът, веднага щом затвори вратата след Ласитър.

— Казвам се Ласитър. Яздех към Фармингтън, когато забелязах на шосето фермерска каруца и двама ездачи. На капрата седеше млада руса жена. Ездачите я преследваха, настигнаха я, смъкнаха я от колата и се опитаха да я изнасилят.

Шерифът стисна юмруци.

— И вие видяхте това със собствените си очи? — Той сви вежди и внимателно изгледа Ласитър отгоре до долу.

— Аз успях да възпра мъжете да извършат онова, което бяха замислили — обясни Ласитър. — После продължих пътя си и…

— Какво значи „да възпра“? — прекъсна го шерифът.

— С оръжие в ръка ги принудих да се откажат от престъпните си намерения и ги прогоних. Вече бяха разкъсали дрехите на жената. Когато продължих пътя си, те внезапно се изпречиха пред мен и веднага стреляха.

— Но…

— Но не улучиха — сви рамене Ласитър. — Да не мислите, че ще се оставя да ме убият?

Шерифът раздразнено посочи към вратата.

— Говорите за мъжете там отвън?

— А за кого другиго?

— Знаете ли какви хора бяха те? — попита заплашително шерифът.

Тонът му изобщо не направи впечатление на Ласитър.

— Не ги познавам. Но като видях какво се готвеха да направят, явно са били мръсници.

Очите на шерифа бяха присвити и диво просветваха.

— Жената ми каза, че били хора на Баримор.

— А коя е тази жена?

Ласитър сви рамене.

— Каза ми само, че името й е Фелиситас и живее заедно с братята си в каньона Хако, където имат ранчо за обяздване на коне.

— Ранчо за коне!

— Ловят мустанги, обяздват ги и ги отглеждат. Или поне така разбрах.

— Явно не сте разбрали добре, мистър Ласитър — рече гневно шерифът. — Ранчо! Лов на мустанги! Ония там са крадци на коне. Най-обикновени конекрадци!

— Дори и така да е!

— Какво?!

Шерифът пое дълбоко въздух и го изгледа.

— Дори и да са конекрадци, никой няма право да насилва жена. А освен това не вярвам, че тази жена краде коне!

— Не си създавайте погрешни впечатления, мистър Ласитър! — просъска шерифът.

Беше дребен, набит мъж с плешива глава, която постоянно променяше цвета си. Според това дали беше ядосан, или не, тя ставаше ту червена, ту отново побеляваше.

— Не е там проблемът — отговори спокойно Ласитър. — Аз възпрях двама мъже да извършат престъпление. Вместо да се оттеглят тихо и кротко, както би трябвало, те ме причакаха на скрито място и стреляха по мен, за да си отмъстят. Но не успяха! Не те улучиха мен, а аз тях.

Шерифът подпря ръце на кръста си и издаде брадата си напред.

— Жените са нежни създания — продължи Ласитър. — А са и малцинство в тази пустиня. В мое присъствие никой няма право да изнасили дори и курва. Иначе ще си докара нещо по кубето или между рогата. Защото в такива случаи ми причернява пред очите и ставам лош. Имате ли още въпроси към мен?

И Ласитър решително се насочи към вратата, но спря на прага с ръка на бравата.