Читать «Как се съчинява фантастичен разказ» онлайн - страница 6

Бихме могли да изобразим съвсем примитивни селища на аборигени, които са избягали от заплахата на чуждоземната колония. Но разказът ни почти би свършил дотук; идеята му ще си остане ограничена и еднозначна, а това не е желателно за произведение, което ще претендира за по-високи качества. Читателят веднага ще разбере, че врагът не съществува, че специално е измислен от диктатора, за да държи народа си в подчинение. А тази цел би могла да се постигне и още по-гротескно без всякакви селища — просто няма други същества на планетата и човекът си е измислил врага, защото има нужда от него.

Такъв вариант също е приемлив, но той ще превърне разказа ни в разказ-анекдот, а нали сме си поставили задачата да разровим по-надълбоко корените на фашизма, които все пак се хранят от някоя реална заплаха. Искаме още и да разберем какво ще предприеме по-нататък нашият герой, след като е удовлетворил любопитството си, а е останал измамен в надеждата за подвизи. Затова аз бих предпочел „врагът“ да е равностоен, та да мотивира социално-психологически появата на военната диктатура в колонията. Струва ми се, че така и интригата ще стане по-интересна. При това положение ще изправя Любопитния Мук пред още една загадка: тези напуснати селища са останки от необикновено развита цивилизация — красиви жилища, автоматика, разкошни паркове… Но къде, по дяволите, са се дянали тия странни зверове? — ще се запита Любопитният Мук, а неговото и на читателя любопитство ще стане още по-силно.

Авторът би могъл да го удовлетвори най-сетне, когато Мук стига в третото селище — така ще се получи второ съотнасяне към народните приказки, където обикновено нещата се изреждат до три пъти. И ще се подчертае още веднъж пародийността на разказа ни, което понякога е необходимо, за да не си помисли читателят, че първият елемент е случаен, без значение. Но то е второстепенен за случая въпрос и не ще се спираме повече на него; ще решим, че в което и да е от следващите селища Мук ще се натъкне вече на необходимото обяснение. А то може да дойде и от някакви негови жители.

Какви ще бъдат те и какво ще му кажат? Изображението на останките от цивилизацията ще ни подскаже какво още се налага да съчиним. И във въображението ми почти закономерно оживяват неколцина старци, задължително от хуманоиден тип. Защото ако създадем съвсем различни от нас същества, те биха ни били само физически врагове, по законите на природата наши врагове, като тигрите например, не и духовни противници. А това ще обезцени идеята ни, ще й отнеме актуалната насоченост. И така: макар да са с три ръце или с четири очи, или с каква да е там друга фантастична отлика, тия старци ще са горе-долу като нас, ще са научили дори някога езика на земната колония, та ще съумеят да разкажат на Любопитния Мук какво е станало с тяхната цивилизация.

Ако напишем, че е измряла — непозната или донесена от земните колонисти епидемия, историческа деградация и прочее, — пак ще обезсилим врага си като важен персонаж на разказа и като символ. Затова, верни на гротесковата линия, можем и гротескно да го извисим. Любопитният Мук с огромна изненада ще узнае от старците, останали тук да прекарат последните си дни или да поддържат селищата, че техните сънародници били изключително миролюбиви и хуманни. Преди столетия, когато земните жители пристигнали на планетата им, те ги посрещнали с радост, отделили им земя да се заселят, искали да живеят с тях в мир и дружба, но малобройните земни жители изведнъж се уплашили да не се претопят в тази чужда им цивилизация, да изчезнат като раса. Това ги накарало да затворят колонията си и постепенно да прекратят всякакви връзки с коренните жители на планетата. А за да бъде по-ефикасно скъсването на отношенията, те превърнали в мит тази опасност и обявили домакините си за ужасни зверове, приписали им намерението да ги поробят. Започнали и да строят своите укрепления. По такъв начин те самите се превърнали в реална заплаха за миролюбивата цивилизация, непритежаваща почти нищо, което да й служи за оръжие. Защото когато някой се въоръжава непрекъснато, а пред себе си няма друг противник, неминуемо един ден ще тръгне против теб. Коренната цивилизация отдавна била стигнала обаче до такава степен на развитието си, че враждата между различните видове разум в Галактиката й била органически чужда, тя просто не можела да се върне към нея. Ето защо, след като напразно се опитвала да увери пришълците, че няма да се намесва в техните работи и не желае конфликти, тя предпочела да им отстъпи доброволно цялата планета и да се засели другаде. Имала достатъчно техника, за да пренесе всичките си жители заедно с необходимия им багаж някъде по-далеч от тия несговорчиви свои братя по разум. На които оставяла в подарък своите великолепни селища.