Читать «Как се съчинява фантастичен разказ» онлайн - страница 5

Самото име носи известен мил комизъм в себе си, ще кара читателя да очаква от героя весели приключения и щастлив край, а ние му готвим друго — изненадата също е добър и полезен за изкуството похват. Разказът ни, както усетихте, някак от само себе си тръгна в ироничен план. Нарисували сме едно военизирано авторитарно общество, което искаме да изобличим, следователно спокойно можем да си позволим и гротеската — няма какво да го жалим! Нека отново поразсъждаваме: военщината налага винаги краткост, ударност, а най-вече едно изначално обезличаване на отделния човек, за да го направи послушен. И ето че се задава един, за мен поне приемлив детайл в стила на гротесковата фантастика. В армията на тази държавица-крепост никой няма право да носи истинското си име, то остава в цивилния живот. В армията, вместо чинове и звания, им дават други имена. Хрумват ни два варианта, но сигурно могат да се открият и повече: а) Мук, Дук, Пук, Гук… — които ще отговарят на войник, ефрейтор, младши сержант, сержант и т.н., б) в ротата, в която служи нашият герой, всички имена завършват на „ук“ — Мук, Дук, Пук, Рук… според броя на азбуката, за да се различават от останалите поделения. Другата рота може да бъде на „ок“, третата на „ик“ и т.н. Склонен съм да се спра на втория вариант. По-фантастичен е, по-комичен и по-остро изтъква важната идея, че диктатурата се нуждае от обезличаване на индивида и натикването му в рамките на по-малка единица от масата, за да бъде по-лесно командуван. А допълнително се иронизира и мнимата в случая индивидуалност на човека, като тя се определя само с една буквичка пред общата наставка.

Да видим сега накъде ще ни поведе героят, след като набелязахме вече характера му и обстановката!

Почнали сме с любопитството и то трябва да нараства. То става дотолкова неудържимо у нашия малък храбър Мук, че не може да не го подведе да извърши първото си прегрешение в живота. Една нощ, скришом от другарите си, които не биха одобрили това, той навлича бойния скафандър, окачва на пояса лазерния пистолет и намира начин да се промъкне през силовите полета, за да стъпи на вражеската територия. (Силовите полета може също да бъдат въображаеми, за да плашат жителите на крепостта.) Мук е тръгнал не само от любопитство за разузнаване в тила на врага, а и от естествената младежка жажда за подвиг, и с надеждата да се изтръгне от анонимността, като си спечели по-забележително име пред началството — може би още една буквичка към масовите три. Върви той из тази територия, пълзи, прикрива се, подтичва, но не среща и не среща жива душа. Първото селище, до което се добира, се оказва отдавна напуснато от жителите му, второто — също… И тук сме почти задължени от законите на жанра да си дадем място, за да съчиним как би могло да изглежда селището на една чужда ни цивилизация. А това естествено пак ще трябва да подчиним на общата си идея и на по-нататъшната интрига, която би трябвало вече да се е пооформила в главата ни. Уговорихме се вече, че не бива да има нищо случайно в разказа ни.