Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 18

Ден и нощ тя се топеше от желания, които кръвта събуждаше, и напразно се питаше защо нейният мъж не ги забелязва. Стана нервна, понякога бурна и после мъчително примирена. Тя беззаветно обичаше мъжа си и получаваше истерика в самотни минути, когато мислеше, че той е жив труп.

Един ден, след като отново беше питал за положението на Ася и си тръгваше ядосан, пред външния вход на къщата Слав срещна Здравева.

Другарят на Ася, заминал преди преврата за някъде, беше се върнал петнадесет дни по-късно и името му някак изведнъж зашумя. Отначало се чу, че е дошъл. После във вестниците запитаха де е бил. След това излезе една статия за него и за мисията му в чужбина. Излезе, че е имал мисия да подготви чуждото обществено мнение. Никой не се сети да попита кой го е пратил, но мнозина похвалиха постъпката му. Всеки ден за него се пишеше нещо. Но сред псувните и похвалите името му ставаше все по-известно.

Журналистът се поколеба и изведнъж протегна ръка.

— Хо, хо — извика Здравев, — гледай ти, хубава среща. Къде си бил, при зетя ли? Как е той? Не се вижда.

Той говореше високо и като на близък с предимството на високопоставен. Журналистът знаеше точно с кого приказва — за него Здравев беше един политически играч, който, след като бе избягал през нощта, когато е трябвало да изложи живота си, сега използва връзките си със заговорниците, приписва си заслуги и безогледно се натрапва в първите редове. Но в него имаше нещо, което караше хората да си спестяват чувствата, почти да му се усмихват и без колебание да му дават път. Точно това почувства и Слав. Отначало му се искаше да ужили дебелака, ала неочаквано му се усмихна, после му дойде идея.

— Знаете ли — каза той, — добре е да ме поканите горе у вас. Имам да ви направя предложение.

Здравев отпусна тежката си ръка на рамото му:

— Надушваш ти къде зимуват раците.

Журналистът изглеждаше съвсем малък пред тоя дебел и едър човек. По никакъв начин не му се искаше да се продаде евтино, но Здравев просто го увличаше. Двамата влязоха в къщата.

Глава VI

На следния ден вестникът на Слав излезе с уводна статия под заглавие „Към промяна“, в която се казваше:

„Има нещо гнило в днешното правителство. Всеки ден то ни изпречва пред разочарования. Наложено от шепа борци в името на едни идеали, ние го виждаме всеки ден да изневерява на своята програма…“

Следваха обвинения до края на първата колона. После:

„Днешната власт има това предимство, че разполага с голям запас от сили. Едни личности могат лесно да бъдат сменени с нови. Необходимо е само гражданското съзнание да надделее над лакомството за власт. Практиката да се задържа властта на всяка цена ще ни въвлече в неизвестност…“

Оттук до края се говореше за неизползваните сили на новата власт. Споменаваха се няколко имена, сред които името на Методи Здравев се подчертаваше особено ловко.

Тоя ден Любен Загоров, станал депутат от новата камара, дойде у Струмски. Той беше единственият приятел на Ася, който не бе му изменил. Загоров беше положителен, умен и деятелен. Той имаше хубава мъжествена фигура, от него лъхаше честност и безстрашие.