Читать «Лабиринтът на духовете» онлайн - страница 6

Дали заради експлозивния ликьор, или заради граматическата пиротехника на моя добър приятел, но някъде по средата на тази скучна реч напълно изгубих нишката.

– Фермин, не разбрах добре какво казахте току-що.

Той въздъхна.

– Исках да кажа следното: знам, че сте на път да напълните гащите и всичко това ви идва в повече, Даниел, но както каза и благочестивата ви половинка, не бива да ви е страх. Децата, или поне вашето, се раждат с късмета си и ако човек има малко честност, почтеност и мозък в главата, намира начин да не им съсипе живота и да бъде баща, от когото никога няма да се срамуват.

Погледнах с крайчеца на окото си този човечец, който би дал живота си за мен и винаги имаше на разположение една дума – или десет хиляди, – с която да преодолее всички проблеми и моята склонност да се огъвам понякога пред житейските изпитания.

– Дано да е така лесно, както го описвате, Фермин.

– На тоя свят нищо, което си струва, не е лесно, Даниел. На младини си мислех, че за да се справям с живота, е достатъчно да усвоя добре три неща. Първо: да си връзвам връзките на обувките. Второ: да събличам внимателно жена. И трето: да чета, за да се наслаждавам всеки ден на някоя и друга страница, съчинена с майсторство и ум. Струваше ми се, че човек, който стъпва здраво, умее да гали и възприема музиката на словото, живее по-дълго и най-вече живее по-добре. Но годините ме научиха, че това не е достатъчно и понякога животът ни дава шанс да станем нещо повече от двуноги, които ядат, отделят и заемат време и пространство на планетата. И ето че днес съдбата, в безграничната си несъзнателност, е пожелала да предостави този шанс и на вас.

Кимнах без особено убеждение.

– А ако не се окажа на висота?

– Даниел, ако си приличаме по нещо, то е, че и двамата сме благословени с късмета да срещнем жени, които не заслужаваме. Ясно като бял ден е, че в това пътуване те ще определят провизиите и посоката, а ние трябва просто да се стараем да не ги подведем. Е, какво ще кажете?

– Че ми се ще да ви вярвам безпрекословно, но ми е трудно.

Фермин поклати глава, омаловажавайки темата.

– Не се бойте. Огненият бъркоч, с който ви напоих, е замъглил бездруго нищожната ви способност да следите моята изкусна реторика. Но вие знаете, че в тия работи съм доста по-печен от вас и в общи линии съм абсолютно прав.

– По този въпрос няма да споря.

– И добре ще направите, защото ще изгубите още при първия опит. Имате ли ми доверие?

– Разбира се, Фермин. С вас отивам и накрай света, нали знаете.

– Ами послушайте ме тогава и вярвайте и в себе си, както правя аз.

Погледнах го в очите и кимнах бавно.

– Свестихте ли се вече? – попита.

– Май да.

– В такъв случай сменете тази печална физиономия, уверете се, че топките ви са на мястото си, и се върнете в стаята, за да прегърнете госпожа Беа и отрочето, както подобава на мъжа, в когото двамата ви превърнаха току-що. Защото не се съмнявайте, че онова момче, с което имах честта да се запозная една нощ под арките на „Пласа Реал“ и заради което съм брал толкова страх оттогава, трябва да остане в прелюдията на това приключение. Предстои да преживеем още много неща, Даниел, и това, което ни чака, не е детска работа. С мен ли сте? Чак до края на света, който може да е и зад ъгъла?