Читать «Лабиринтът на духовете» онлайн - страница 15

– Бермехо, слезте незабавно. И гледайте да не се подмокрите, за бога.

– Да, капитане.

Араес остана за няколко секунди сам на мостика. Денят бе ясен, с кристални небеса и пробягващи леки облачета, които биха зарадвали някой акварелист. За миг се замисли дали да не вземе револвера, който държеше под ключ в шкафа в каютата си, но наивността на това хрумване веднага извика горчива усмивка на устните му. Пое дълбоко дъх, закопча копчетата на износената си куртка и заслиза надолу, където го чакаше старият му познайник, въртейки нежно цигара между пръстите си.

4

– Капитан Араес, добре дошъл в Барселона.

– Благодаря, лейтенант.

Фумеро се усмихна.

– Вече съм майор.

Араес направи утвърдителен жест, взирайки се в тъмните очила, зад които бе трудно да се отгатне накъде гледат пронизващите очи на събеседника му.

– Честито.

Фумеро му предложи цигара.

– Не, благодаря.

– Това е качествена стока – подкани го Фумеро. – Вирджински тютюн.

Араес прие цигарата и я прибра в джоба си.

– Желаете ли да прегледате книжата и лицензите ми, господин майор? Всичко е в пълен ред, с разрешителните и печатите на правителството...

Фумеро сви рамене и изпусна равнодушно струйка дим, като наблюдаваше с лека усмивка огънчето на цигарата си.

– Сигурен съм, че документите ви са в изправност. Кажете ми, какъв товар носите на борда?

– Продоволствия. Лекарства, оръжия и боеприпаси. И няколко партиди вещи, конфискувани за търгове. Инвентарът с правителствения печат на представителството във Валенсия е на ваше разположение.

– Друго не съм и очаквал, капитане. Но това засяга вас и при­станищните и митническите власти. Аз съм един обикновен слуга на народа.

Араес кимна спокойно, като постоянно си напомняше, че не бива да откъсва поглед от тъмните, непроницаеми стъкла на очилата.

– Ако господин майорът благоволи да ми каже какво търси, с най-голямо удоволствие ще...

Фумеро му направи знак да го придружи и двамата закрачиха по палубата, докато екипажът ги наблюдаваше в очакване. След няколко минути Фумеро се спря, дръпна за последен път от цигарата и хвърли угарката през борда. Подпря се на парапета и загледа Барселона така, сякаш я виждаше за пръв път.

– Надушвате ли го, капитане?

Араес не отговори веднага.

– Не зная какво имате предвид, господин майор.

Фумеро сърдечно го потупа по ръката.

– Поемете дълбоко дъх. Не бързайте. Ей сега ще го усетите.

Араес размени поглед с Бермехо. Членовете на екипажа също се споглеждаха объркани. Фумеро се обърна към тях и с жест ги подкани да вдишат.

– Е? Никой ли не усеща нищо?

Капитанът безуспешно се насили да се усмихне.

– Аз пък го надушвам – рече Фумеро. – Само не ми казвайте, че не сте го доловили.

Араес кимна неопределено.

– Естествено – настоя Фумеро. – Естествено, че го надушвате. Както и аз, и всички, които се намират тук. Това е миризмата на плъх. На оня гаден плъх, който сте скрили на борда.

Капитанът озадачено свъси вежди.

– Уверявам ви, че...

Фумеро му даде знак с ръка да млъкне.

– Промъкне ли се плъх в дома ти, няма отърване от него. Даваш му отрова, а той я изплюсква. Слагаш му капани, а той сере в тях. От всички твари най-трудно се ликвидира плъх. Защото е страхлив. Защото се крие. Защото се мисли за по-умен от теб.