Читать «Още един скандал» онлайн - страница 2

Но това й дойде като удар посред бял ден. Все пак сърцето й не ускори ритъма си, челото й остана гладко, ръцете в скута й не зашаваха нервно. И преди се беше изправяла пред катастрофи с олимпийски размери — почти до една резултат от нехайството на баща й. И сега нямаше намерение да изневери на спокойствието си.

— Как така?

— В най-лошия случай именията ни щяха да са под твоя контрол или поне във владението на твоя съпруг. — Магнус започна да дъвче бузите си. — Един вид предложих именията ти като зестра.

— С дребната подробност, че ако именията наистина бяха предложени като зестра, щях да познавам съпруга си и да дам съгласието си за този брак. — Разумен довод, с който баща й би трябвало да се съгласи, но кой знае защо нещо я съмняваше, че ще стане така.

— Не отричам, обаче и да познаваше момчето, все тая. Вече беше сгодена веднъж. Обичаше го. И всичко свърши с крах! Как му беше името? Кестенявият младеж с онези дяволски очи. — Магнус се вгледа в позлатения, украсен с херувимчета таван, и погали брадичката си. — Той беше сто пъти по-подходящ от този мистър Найт, но ти го разкара. От изумление Лондон млъкна поне за осем секунди. — Баща й се ухили. — Дотогава не знаех, че си способна на гневни изблици. Как му беше името?

В спокойствието й се появи пукнатина. Когато отговори, ръцете й се свиха в юмруци.

— Гейбриъл Ансел, граф Кемпиън.

— Точно така. Боже, няма да го забравя. Беше великолепна в гнева си! Приличаше на майка ти в някой от стихийните й изблици.

Мадлин не желаеше да слуша такива неща. Не обичаше напомнянията за гнева си, за загубата си на контрол или за онази нощ и онова, което последва. След това за пръв път в живота си беше зарязала благоприличието. Беше странствала по света, за да намери забрава, и се завърна в родината чак когато я постигна. Вече не се сещаше за Гейбриъл. Дори името му не помнеше.

— Майка ти беше точно като теб. Винаги трезвомислеща и уравновесена, но прихванеха ли я дяволите… тогава океани се разделяха. Донесете още пушена херинга! — Последното беше изкрещяно към затворената врата.

Мадлин вдигна звънчето до лакътя си и го разклати. Икономът се отзова моментално. Без съмнение Хийтън беше отърчал в кухнята, за да разгласи невероятната вест сред цялото домакинство. Когато Мадлин се обърна към Апинггън, гласът й беше спокоен и овладян.

— Негова светлост ще желае още пушена херинга.

Дано рибата му запуши устата и той спре с дрънканиците за Гейбриъл. За лорд Кемпиън.

Апинггън се поклони. В стремежа си бързо да заглади поредната „ситуация“ на Магнус, икономът беше закопчал срязания си фрак накриво.

— Да, милейди — отговори той и напълни чиниите им.

Мадлин се съсредоточи върху храната пред себе си. Друга, недотам обръгнала жена, би загубила апетит, но ако Мадлин губеше апетит всеки път, когато баща й пропиляваше семейните богатства, досега да е станала вейка. И за какво?