Читать «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)» онлайн - страница 15

Не се наложи да чакаме дълго удобния момент. Свещеникът изнесе благотворителна проповед в полза на безплатното училище и в тази проповед каза много топли думи за похвалния и неуморен труд, полаган от определени личности, достойни за уважение. Откъм местата на госпожиците Браун се раздадоха хълцания, прислужничката за този сектор припна по централната пътека към вратата и се върна бързо с чаша вода в ръка. Чу се слабо стенание и още две прислужници се втурнаха натам, след което трите госпожици Браун, подкрепяни от трите служителки, бяха изведени от църквата и след пет минути въведени отново с кърпички на очи, като че ли се връщаха от погребение в църковното гробище. Ако до този момент имаше някакви съмнения за кого се отнасяше намекът на свещеника, те веднага се разсеяха. Всички прегърнаха идеята да просвещават учениците и единодушно помолиха трите госпожици Браун да разделят безплатното училище на класове и да назначат по две девици за учителки на всеки клас.

Малкото знание е опасно нещо, но малкото власт е още по-опасно — сестрите Браун назначиха всички стари моми, като внимателно отбягваха по-младите. Лелите на възрастните госпожици тържествуваха, а майките на младите бяха доведени до крайно отчаяние и не се знаеше по какъв начин щеше да се отприщи всеобщото възмущение от трите госпожици Браун, ако една чиста случайност не беше променила насоката на обществените вълнения. Мисис Джонсън Паркър, майка на седем изключително красиви дъщери — всичките неомъжени, — незабавно уведоми няколко други майки, също с неомъжени дъщери, че четирима старци, шест старици и много деца, заемащи безплатните места до нейната пейка, идват всяка неделя на църква, без да носят нито Библия, нито молитвеник. Можеше ли да се търпи това в едно цивилизовано общество? Можеше ли да се допускат такива неща в една християнска страна? Никога! Начаса беше учредено женско дружество за разпространение на библии и молитвеници с председател — мисис Джонсън Паркър; касиери, ревизори и секретар госпожиците Джонсън Паркър; беше организирана доброволна вноска, закупиха библии и молитвеници, раздадоха ги на всички, които седяха на безплатните места, и когато следващата неделя започна четенето на Евангелието, настана такова изпускане на библии и шумолене на страници, че в първите пет минути беше физически невъзможно да се чуе думичка от службата.