Читать «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)» онлайн - страница 14

Опозицията се отказа категорично от подобни прояви на предвидливост и впоследствие много дами, които бяха тръгнали пеш към църквата, за да гласуват за Спръгинс — а денят беше горещ, — бяха изкусно привлечени във файтоните и гласуваха за Бънг. Освен това словото на капитана беше постигнало голям успех, а енорийският съвет в желанието си да се наложи беше спомогнал още повече за това. Тръгна слух за едно ужасно злодеяние на църковния писар. Оказа се, че той имал обичай да купува всяка седмица кифли за шест пенса от една стара жена, живуща под наем в малка къща близо до най-старите кореняци на енорията. Последния път, когато тя отишла при него, готвачът й предал, макар и с недомлъвки, но все пак достатъчно ясно, че апетитът на църковния писар към нейните кифли в бъдеще ще зависи изцяло от гласуването й за наздирател. Това беше върхът — вятърът и без това беше променил посоката си, но тази вест реши окончателно всичко. Хората на Бънг обещаха да купуват всяка седмица кифли на стойност един шилинг от нея, докато е жива, цялата енория се разтърси от вълнения — и съдбата на Спръгинс беше решена.

Мисис Спръгинс стоеше напразно пред църковната врата на ръце с близнаците, облечени с еднакви дрешки и шапчици — момченцето отдясно, а момиченцето отляво; дори самата тя престана да бъде обект на хорското съчувствие. Мнозинството от гласове, които Бънг събра, възлизаше на четиристотин двадесет и осем и правдата възтържествува за енориашите.

Женските дружества

Нашата енория гъмжи от женски благотворителни институции. През зимата, когато често краката на хората са мокри и настинките не са рядко явление, развиват дейност женското дружество за раздаване на супа, женското дружество за раздаване на въглища и женското дружество за раздаване на одеяла; през лятото, когато изобилстват плодовете с костилки и хората често се оплакват от болки в стомаха, се появяват женското лечебно дружество и комитетът за посещения на болни, а през цялата година функционират женското дружество за изпитване на учениците, женското дружество за разпространение на библии и молитвеници и женското дружество за ежемесечно даване под наем на бебешки пелени. Последните две са определено най-важните и макар че не можем да кажем дали ползата от тях е по-голяма от останалите, можем да твърдим, и то с пълна сигурност, че те вдигат много повече шум и врява от всички останали, взети заедно.

На пръв поглед човек е склонен да мисли, че дружеството за разпространение на библии и молитвеници не е толкова популярно, колкото дружеството за ежемесечно даване под наем на бебешки пелени, обаче в последните една-две години първото се сдоби със значително по-голяма важност благодарение на съперничеството си с дружеството за изпитване на учениците, което съперничество се породи по следния начин: когато център на вниманието на всички беше младият свещеник и всички девици в енорията се интересуваха от него, изведнъж учениците от безплатното училище станаха обект на особено голям интерес. Трите госпожици Браун (възторжени обожателки на свещеника) обучаваха, занимаваха, изпитваха и препитваха горките деца, докато от многото учене и преумора лицата на момчетата пожълтяха, а момичетата придобиха вид на болни от туберкулоза. Трите госпожици издържаха леко, защото се редуваха, но децата, които нямаха никакъв отдих, започнаха да показват сериозни признаци на изтощение и страдание. По-лекомислените енориаши се смееха на всичко това, но другите, които се замисляха по-дълбоко, се въздържаха от всякакво мнение, преди да се е изяснило какво мисли свещеникът по въпроса.