Читать «Вълшебства» онлайн - страница 13

Тъмнокос, с широки рамене, с проницателни сиво-сини очи и изящни устни, той беше мъж, който бе опитал всички удоволствия, които предлага животът. С ангелското си лице и сиво-сините си очи, Никола Дьовил бе безбожно привлекателен и забранен като грях. Джулиана внезапно изпита желание да направи нещо, за да го впечатли.

— Ако искате да се издигнете в обществото, mademoiselle — рече той рязко и студено, — бихте ли измислили по-обичайни методи, за да ме впечатлите.

Джулиана едва се сдържа да не отговори и да отвърне на удара с удар, за разлика от майка си, която тъй отчаяно желаеше да я представи, че потъпка всички правила на етикета.

— За нас е изключително удоволствие и чест, милорд — възкликна лейди Скефингтън, като не забелязваше изпълнените му с презрение присвити очи и жадните за сензация погледи на пътниците в другите карети, които бяха принудени да спрат.

— Откога чакам момента да ви представя дъщеря си…

— Трябва ли да мисля — прекъсна я той, — че това има нещо общо с внезапното изскачане на дъщеря ви пред моя кон?

Джулиана реши, че този мъж е изключително груб и арогантен.

— Да, точно така — избухна тя, ужасена от изключителната точност на преценката му и осъзнала със закъснение, че все още държи юздите. Изпусна ги, сякаш бяха змии, отстъпи и заложи на непочтителността, тъй като не виждаше друг начин да спаси гордостта си. — Упражнявах се — отвърна превзето тя.

Отговорът й го смая и ръката му, която бе протегната за юздите, застина.

— Упражнявате се? — повтори той, като изучаваше изражението й. — В какво по-точно?

Девойката вирна брадичка, вдигна вежди и рече високомерно, като се надяваше отговорът й да мине за остроумен:

— Очевидно, за да стана разбойничка. За да усвоя занаята, внезапно препречвам пътя на невинни пътници в парка и устройвам засада на конете им.

Като му обърна гръб, тя здраво хвана майка си за ръката и я повлече по пътя. После презрително добави:

— Добър ви ден, господин… ъ… Деверо.

Майка й бе ужасена. Особено се възмути, когато дочу смях от каретата.

Лейди Скефингтън поучава дъщеря си цяла вечер.

— Как можа да се държиш толкова просташки! — проплака тя, като нервно чупеше ръце. — Никола Дьовил има огромно влияние в обществото и ако произнесе и една дума против теб, всички ще те избягват. Ще бъдеш опозорена! Опозорена, чуваш ли ме? — Въпреки извиненията на Джулиана, майка й не се укроти. Тя пристъпваше напред-назад, в едната си ръка държеше шишенце амоняк, а в другата — носна кърпичка.

— Днес в парка Никола Дьовил ти отдели няколко минути от ценното си внимание, това го видяха доста хора, така че и това бе успех за начало! До довечера щяхме да получим покани за всички важни приеми на сезона, а до утре кандидатите щяха да се тълпят пред вратата ти! А какво се случи, ти го обиди и унищожи надеждите и мечтите ми. — Тя избърса сълзите си. — И за всичко е виновна баба ти! Тя те научи да се държиш като нея. О, трябва да горя в ада, задето ти позволих да прекарваш толкова време с тази ужасна дърта вещица, ала никой не можеше да се противопостави на волята й, най-малко пък баща ти!