Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 11
Дейвид Балдачи
Тя се отдръпна, за да може и Оз да гледа през прозореца. Ако изобщо можеше надеждата и страхът да се слеят в едно чувство, то това чувство бе изписано по лицето на момченцето. При всяко вдишване Оз Кардинал изглеждаше тъй, сякаш е готов да избухне в смях, докато ребрата му изхвръкнат от гърдичките, или пък да припадне от ужас. Напоследък обаче детето само плачеше.
— Оттук изглежда по-малък — подхвърли той, привел глава към бързо отдалечаващия се град от безброй електрически светлини и бетонни блокове, натрупани около заварени стоманени греди.
Лу кимна.
— Чакай само да видиш планините във Вирджиния — те наистина са големи. И си остават такива, както и да ги гледаш.
— Откъде знаеш? Никога не си ги виждала.
— Естествено, че съм ги виждала. В книгите.
— И на хартия ли изглеждат толкова големи?
Ако не познаваше брат си, Лу би решила, че и се подиграва, но знаеше, че в цялото същество на Оз няма и капчица злоба.
— Повярвай ми, Оз, големи са. Чела съм много за тях в татковите книги.
— Не си чела всичките му книги. Той казваше, че още си малка.
— Е, прочетох една. А и той ми четеше на глас откъси от другите.
— Ти разговаря ли с онази жена?
— Коя? Луиза Мей ли? Не, но хората, които й писаха, казват, че много искала да отидем при нея.
Оз се замисли.
— Това май е хубаво.
— Да, хубаво е.
— Тя прилича ли на татко?
Този път въпросът затрудни сестра му.
— Мисля, че не съм я виждала дори на снимка.
Отговорът явно разтревожи Оз.
— Дали няма да излезе някоя грозна и зла старица? Ако е така, ще можем ли да се приберем у дома?
— Сега Вирджиния е нашият дом, Оз — усмихна се Лу. — Няма да е грозна. Нито пък зла. Ако беше такава, изобщо нямаше да се съгласи да ни приеме.
— Вещиците го правят понякога, Лу. Помниш ли Хензел и Гретел? Вещиците са хитри. Защото искат да те изядат. Всичките са такива. Знам, и аз чета книги.
— Докато съм с теб, никоя вещица няма и с пръст да те пипне.
Тя стисна ръката на Оз, за да покаже колко е силна, и накрая той се успокои и почна да оглежда останалите пътници в тяхното спално купе.
Това пътуване бе финансирано изцяло от приятелите на Джак и Аманда Кардинал, които не пожалиха средства, за да изпратят децата към новия им живот по най-удобния начин. Бяха наели дори медицинска сестра, която да ги придружи по пътя и да остане известно време във Вирджиния, за да се грижи за Аманда.
За жалост наетата сестра, изглежда, бе сметнала за свой дълг не само да наглежда болната майка, но и да пресича със строга ръка детските пакости. Естествено, отношенията между нея и Лу не бяха от най-добрите. Лу и Оз гледаха как високата костелива жена се грижи за своята пациентка.