Читать «Дете на порока» онлайн - страница 3

Тя се беше престорила на невинно ужасена и се беше изплъзнала изпод ръката му, без да си позволи да се разправи с него така, както тя си знае. Повече би й се искало да го повали със силен удар с коляно по слабините, но пък тогава със сигурност щяха да я изхвърлят на улицата, а тя отчаяно се нуждаеше от работата си като гувернантка. С всеки изминат ден обаче задявките му зачестяваха и докато смирено си стоеше пред злия език на госпожа Тодъм, Сирина се чудеше колко ли дълго щеше да може да отблъсква похотливите предложения на Невил Тодъм.

— Не ме интересува как се държат аристократите — казваше госпожа Тодъм и добродетелно подсмърчаше, — буржоазията има по-строг морал и няма да търпя да разваляш Невил с разюзданите си и скандални маниери. — После следваше познатото злобно очерняне на семейството й. Госпожа Тодъм не пропускаше да й напомни, че баща й, виконт Амбърсън, е пропилял на комар състоянието си и семейното имение Фолуд, преди да умре. — Не искам отново да ми се налага да ти напомням за положението ти, Блайд. Слугите трябва да се виждат, а не да се чуват.

— Да, госпожо — повтори тя с нетърпимо, но необходимо смирение. Вече четири години бяха изминали от смъртта на овдовелия й баща, четири ужасни години, с изключение на малкия лъч на радост, когато Джулия Кастели и баща й бяха дошли миналата есен, за да опишат платната на господин Тодъм и й бяха предложили приятелството си.

— В бъдеще ще стоиш в класната стая, докато не бъдеш повикана — рязко й заяви госпожа Тодъм. Малките й очички, потънали в пищни дипли плът, се присвиха и станаха като цепки, които мереха Сирина от горе до долу с вледеняващ и отровен поглед. — Така ще предпазя скъпото си момче от нечистите ти помисли. А сега се връщай горе. — После съпругата на богатия собственик на леярна я освободи с кимване и посегна към чашата си с горещ шоколад.

Сирина потръпна на излизане от стаята — не беше сигурна дали беше от напрежение или умора. Вече направо не издържаше на унизителното си положение, на постоянния строг режим, на нестихващото преследване на Невил. Накрая разтвори юмрук и се почувства изцедена. Очите й смъдяха от сълзите, когато застана в мрачния коридор, който свързваше салона за закуска със стълбището за прислугата. Пое си дълбоко въздух и се опита да потисне силното желание да заплаче. Нямаше да допусне да рухне. Сълзите нямаше да й донесат избавление, нито пък самосъжалението, повтори си тя за стотен път, откакто беше постъпила на работа при семейство Тодъм. Беше издържала четири години и щеше да изкара още малко. До юли щеше да има достатъчно спестени пари, за да си плати за обучението в Художествената академия във Флоренция. А с парите за пътуването, които Джулия й беше изпратила наскоро, мечата й да напусне семейство Тодъм скоро щеше да се превърне в действителност.