Читать «Дете на порока» онлайн

— Остани още малко. Дори не се е съмнало. Ще събудя дамите.

— Не мога. Трябва да тръгвам — Широкоплещестият Бо Сен Жюл си облече палтото и за миг остана да погледа спящата танцьорка от балетната трупа. Девойката толкова добре го беше забавлявала през последните няколко дни. Стройното й разцъфнало тяло беше само отчасти покрито от чаршафа, а леглото с пурпурен балдахин бе само на няколко крачки от мъжа. — Но пък страшно се изкушавам да остана, Албингтън — прошепна той. Очите му бяха притъмнели и полуотворени, а спомените от нощта разпалваха кръвта му.

— Кой ден е днес? — Извади емайлиран часовник от джоба на жилетката си и погледна цветния циферблат.

— Неделя, първи.

— Сигурен ли си? — той рязко вдигна глава и леко свъси вежди.

— Напълно. Утре си получавам заплатата. Никога не го забравям дори и когато такава първокласна мръсница топли леглото ми. Младият маркиз Албингтън се надвеси напред от стола, пресегна се през масата за карти и взе бутилка вино. — По този повод ще пийна — ухили се той и напълни чаша с превъзходно рубинено бордо.

— Боже — забърза се граф Рошфор и започна да си закопчава жилетката. — Мислех, че е събота.

— Да не си пропуснал някакъв ангажимент?

— Рождения ден на сестра ми — кимна Бо с гримаса и сръчно завърза финото си ленено шалче на приличен възел. — Херцогът ще ми откъсне главата. Маман толкова държи на рождените дни.

— На твое място веднага бих хукнал — леко подсвирна светлокосият мъж. — И без това си се запътил за Неапол. Тръгни рано.

— Обещах на Нел да я заведа у мадам Ла Клерк. Къде, по дяволите, са ми ботушите?

— Там, където пламенната госпожица Гамбета ги захвърли, след като те разсъблече. До вратата, предполагам.

Бо си спомни колко нетърпелива се беше оказала младата дама и се усмихна, докато се оглеждаше в полумрака около вратата в апартамента на Албингтън.

— Ама наистина е ненаситна тази госпожица. Кажи й, че ще я потърся, когато се върна.

— Ако все още е на разположение. Монти си я е набелязал за по-постоянно. Винаги обаче можеш да й купиш разни неща от улица „Полумесец“, преди да си тръгнеш, и това ще е гаранция, че ще иска пак да бъде с теб, щом се върнеш.

— Няма да стане — прошепна най-големият син на херцог Сет и тръгна към вратата, за да си вземе ботушите, които се показваха изпод смачканата синя рокля от коприна, която госпожица Гамбета набързо беше съблякла. — Не издокарвам такива като нея. — А и нямаше нужда, при положение че цялото лондонско женско население беше лудо по него.

След малко той се появи с ботуши и прилично облечен, като се има предвид, че нямаше прислужник, който са му донесе дрехите, но младият мъж вече имаше опит с обличането след нощите, прекарани в будоара на някоя дама. Трябваше обаче да използва услугите на бръснар, реши той, като се погледна в осветеното от свещи огледало. Лицето му беше покрито с набола тъмна брада.