Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 16

— Защото тук ще бъда по-полезен, отколкото другаде.

— Възможно е, ефенди. Но въпреки това трябва да тръгнеш.

— Отправям същия въпрос към теб: кога ще отидеш при другите?

— Оставам!

— Защо?

— Не видя ли кладата там? — отвърна мрачно Камек. — Тя ме спира.

— Как така? — попитах.

— Дошло е времето за жертвоприношението, за което съм я издигнал.

— Турците ще ти попречат.

— Те дори сами ще принесат жертвата и днес ще бъде най-важният ден в моя живот.

Тръпки ме побиха при звука на този глух и дълбок глас. Все пак надвих това чувство и запитах:

— Не искаше ли още днес да говориш с мен за книгата, която ми даде Али бей?

— Ще ти достави ли наслада, ще ти бъде ли от полза?

— Разбира се!

— Ефенди, аз съм беден свещеник. Само три неща ми принадлежат: животът, дрехата и книгата, за която говориш. Живота си ще поднеса на Пресветия, Всемогъщия и Милостивия, който ми го е дал. Дрехата си предоставям на земята, в която ще бъде заровено тялото ми, а книгата ти подарявам, за да може духът ти да разговаря с мен и тогава, когато ни делят времето, земите, моретата и световете.

Дали това бяха само цветисти, ориенталски изрази, или мъдрецът наистина предчувстваше близката си смърт? Изтръпнах от ужас, от който не можех да се отърся.

— Щедростта ти е голяма, пир Камек — казах аз. — Но не мога да я приема.

— Ефенди, аз те обичам. Книгата^[1], е твоя и когато погледът ти се рее над редовете, написани от ръката ми, помни последната дума, която тази ръка ще изпише в нея. В книгата е записана кървавата история на джесидите, на презираните и преследваните.

Не можех да не прегърна Камек.

— Благодаря ти, пир Камек! И аз те обичам и когато разтварям книгата ти, твоят образ ще изплува пред мен и аз ще чувам всички думи, които ми казваш. Сега обаче трябва да напуснеш Шейх Ади, докато не е станало късно!

— Виж светилището, там, където е погребан онзи, който бе преследван и убит. Той никога не е бягал. Не пише ли и в твоя китаб, че не бива да се страхуваш от онези, които могат да убият само тялото ти? Оставам тук, защото зная, че османлиите не могат да ми навредят. И какво от това, ако ме убият? Нима росата не се издига до слънцето? Не умира ли ал Шемс, блестящото, всеки ден, за да може на другия ден отново да възкръсне? Чул ли си някога някой джесид да каже за друг, че е умрял?

Той казва само, че се е преобразил, защото няма смърт, нито гроб, а живот и само живот.

След тези думи старецът бързо се отдалечи и се изгуби зад зида на гробницата.

Влязох в къщата и се изкачих на площадката. Горе дочух гласове. Разговаряха Халеф и Ифра.

— Съвсем сам? — чух да пита бюлюк емини. — И къде са другите, хилядите?

— Избягаха.

— От кого? Хаджи Халеф Омар, не разбирам за какво говориш.

— Тогава ще ти го кажа по-ясно: те са избягали от Шекиб Халил паша и от твоя миралай Омар Амед.

— Но защо?

— Защото миралаят идва, за да нападне Шейх Ади.

— Аллах акбар (Бог е велик) и ръката на мютесарифа — могъща! Кажи, дали мога да остана при нашия ефенди, или трябва да се бия на страната на миралая?

— Трябва да останеш при нас.

— Хамдулиллях — слава и благодарност на Аллах, защото е добре да съм с емира, когото трябва да закрилям.