Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 38

Страх, страх, страх. Животът, това бе режимът на страха, сянката на гилотината. „Надявам се, че сега си по-спокоен — бе чул той демона. — Всички се страхуват; не си само ти. Единствената разлика е в това, че ти вече си преживял най-трудното; онова, от което най-много си се страхувал, се е превърнало в действителност. Няма какво повече да губиш, докато всички тук на плажа живеят със страха до себе си, някои го осъзнават, други се опитват да го игнорират, ала всички знаят, че той съществува и накрая ще ги победи.“

Колкото и невероятно да изглежда, след това, което чу, изпита облекчение, като че ли чуждото страдание бе намалило собствената му болка. От този момент демонът все по-често се появяваше до него. От две години постоянно съжителстваше с него и не изпитваше нито удоволствие, нито мъка от факта, че той напълно бе обсебил душата му.

Колкото повече свикваше с компанията на демона, толкова повече се опитваше да научи за произхода на Злото, ала за нищо от онова, за което питаше, не получаваше точен отговор.

„Излишно е да се опитваш да откриеш защо съществувам. Ако искаш някакво обяснение, приеми за себе си, че аз съм начинът, който Бог е избрал да се самонакаже за това, че в момент на разсеяност е създал Вселената.“

И понеже демонът не говореше много за себе си, човекът започна да търси всякаква информация за ада. Откри, че в повечето религии се говори за така нареченото „място за наказания“, където отива безсмъртната душа поради това, че е извършила някои престъпления срещу обществото (като че ли обществото бе по-важно от отделната личност). Някои твърдяха, че след като напусне тялото, духът преминава през някаква река, среща едно куче, влиза през една врата, от която никога повече не излиза. И тъй като трупа се полага в гроб, това място за мъчения се описва като тъмно, разположено във вътрешността на земята; а благодарение на вулканите се знае, че тази вътрешност е изпълнена с огън и човешкото въображение бе измислило пламъците, с които са измъчвани грешниците.

Най-интересното описание на мястото на осъдените откри в една арабска книга: в нея пишеше, че след като веднъж излезе от тялото, душата трябва да премине по мост, тънък като острието на бръснач, като от дясната му страна се намира раят, а от лявата — поредица от кръгове, които водят до мрака вътре в земята. Преди да премине по моста (в книгата не се обясняваше накъде води той), всеки трябва да вземе в дясната си ръка своите добродетели, а в лявата — греховете си и след като изгуби равновесие, пада от тази страна, към която натежават постъпките му на земята.