Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 20

— Обраха ни, обрали ни са! — викала добрата жена и махала с камъка. — Само старите пари са останали… Аз бях ги скрила в дувара, между камъните… Олеле, Боже, какво ще да правиме сега?…

Осиромашехме, пропаднахме, изгубихме се… елате да търсиме. Що стоиш на прозореца като пукал? — извикала тя на мъжа си. — Ела да търсиме. Олеле, майчице, отидоха паричките ми!

После тия думи Неновица седнала на прага, вовряла пръстите си между косата и изревала така диво, щото и врабчетата на крушата оставили своите игри и захванали да слушат с внимание.

Нено излязъл из стаята, дошел при жената си и попитал я с особено нетърпение:

— Какви пари са се изгубили? Аз те не разбирам. Разкажи ми какви пари си изгубила.

— Какви пари! — повторила Неновица. — Моите пари, които съм събирала цели петнайсет години… Осиромашах, Боже, осиромашах!… Гладна ще да ходя на стари години…

— А много ли бяха? — попитал Нено и въздъхнал.

— Много бяха — отговорила Неновица. — И гердана ми, и ривцето¹² ми, и рубийкте, и татовите жълтици, и мамините парици и…

— Аз мисля, че тая работа е извършил наш Никола, — казал Нено яростно. — Да не си ги крила в зимника, а да си ги дала мене… Кажи ми, защо си ги крила и от мене? Плачи сега… Яла сам ти тука — казал той на сина си. — Да ми кажеш де си дянал майчините си пари и много ли са били тия пари… А аз седя и се чудя, отде той взема пари да харчи със своите приятели-чапкъни! Онази вечер той е дал на циганите, които са му свирили, стара махмудия… Казвай кой е откраднал парите на майка ти?…

В това време Неновица повдигнала главата си, погледала на сина си, който стоял пред нея ни жив, ни мъртъв, и казала:

— Откраднал ги е не той, а твоят измекерин с моите измекерки. Николчо никога не е влазял в зимника.

Тия няколко думи охрабрили нашия херой до такава степен, щото той повдигнал главата си и повторил твърдо и без запинане думите на майка си: