Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 15

— Честита ви радост.

Докторът се хванал за носа, защипал се, потьркал очите си и тупнал си крака о одъра, — той мислил, че спи, — но неговото упражнение останало съвсем напразно.

— Честита ви радост — повторили гостите.

— Каква радост? Какво се е случило? Да не се е отелила стринината крава? — питал докторът и мигал като куче във воденица.

— Ние ти казваме за годежа — отговорили гостите.

— Боже мои, той не помни! — казал поп Кън.

— Нема не помниш, че ние те годихме снощи вечер? — попитал поп Желязко.

Когато докторът чул тия не твърде утешителни думи и когато си припомнил своята пловдивска годеница, то по тялото му преминали студени тръпки.

— А за чие момиче ме сгодихте? — попитал той.

Събранието опулило очите си и раззинало „възприемниците“ си. Повдигнал се смях, попържни и различни разсъждения.

— Аз бях пиян, аз нищо не помня, аз се връщах от Таш-бунар, аз се бях наклянкал като копач — говорил докторът.

— Пиян, не пиян, а момичето е вече твое — отговорил един.

— Хайде да идем у невястата, защото отдавна вече те чакат, — говорил други.

— Хайде, облечете се — заповядал трети.

— И такава сватба до сега не е бивала в Казанлък — говорил четвърти.

Когато събранието изказало всичките свои мнения, разсъждения и обвинения, то докторът се удврил по челото и извикал:

— Ето какво ми направи проклетата гюлова ракия.

— Благословенное вино и проклятое пиянство — проговорил поп Желязко и помирисал джубето си, което му давало духовна храна, защото то е имало обичай да се облива с гюловица всеки пет минути.

— А как вие пиете гюловицата — с локмаруху или без локмаруху — попитал даскал Славе и погледнал доктора в очите.

— С локмаруху — отговорил докторът печално.

— Чудно! — проговорил даскал Славе и погледнал из прозореца към кръчмата, в която седели няколко посетители и наслаждали се чувствително.

Докторът навел главата си и мислил така философически, както обикновено мислят ония нещастни хора, които са прехапали езика си. Най-после той се обърнал към сватовете, помолил ги да го оставят да се облече и заръчал им да го почакат или в кръчмата, или у невястата, на която името и къщата му станали вече известни. Събравшите са излезли.