Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 86

Виктория Холт

— Здравейте, г-це. Здравей, лельо Селестин.

Селестин коленичи до леглото, взе ръката на момичето и я обсипа с целувки. Стоях от другата страна, а очите на Алвиън не слизаха от лицето ми.

— Провалих се.

— Важно е, че се опита.

Конън стоеше зад мен.

— Баща ти се гордее с теб — продължих аз.

— Сигурно си мисли, че съм глупачка.

— Не е вярно — буйно й възразих. — Той сам ще ти каже.

Конън се приближи до леглото.

— Той се гордее с теб. Сам ми каза. Няма значение, че не успя. Каза, че най-важно е, че си се опитала, и следващия път сигурно ще победиш.

— Наистина ли каза така?

— Да — извиках аз и в гласа ми прозвуча гневна нотка, защото той все така мълчеше, а детето очакваше да потвърди думите ми.

В този миг той заговори:

— Ти беше великолепна, Алвиън. Наистина се гордея с теб.

Лека усмивка заигра на бледите й устни и детето прошепна:

— Госпожице Лий… Не си отивайте… Не ме напускайте…

Аз паднах на колене пред нея, взех ръката й и я целунах. По страните ми потекоха сълзи.

— Ще остана, Алвиън… Завинаги ще остана с теб! — Вдигнах поглед и срещнах очите на Селестин, която ме наблюдаваше от другата страна на леглото. Усещах и присъствието на Конън зад себе си. В мен заговори гувернантката:

— Ще остана, докато съм необходима.

Алвиън остана доволна.

Щом тя заспа, напуснахме стаята и аз понечих да се оттегля, когато Конън каза:

— Елате за малко в библиотеката, г-це Лий. Лекарят иска да обсъди случая с вас.

Така че отидох в библиотеката заедно със Селестин, Конън и д-р Пенджъли, където обсъдихме лечението на Алвиън.

— Ще идвам всеки ден — рече Селестин. — Даже си мисля дали да не остана тук, докато Алвиън оздравее. Все ще помогна с нещо.

— Трябва добре да я забавлявате, докато зараснат костите.

— Ще я забавляваме — отвърнах аз. — Ще препоръчате ли някаква диета, докторе?

— През първите два дни — по-лека храна. Задушена риба, млечен пудинг, яйчен крем. След това може да яде, каквото пожелае.

Развеселих се и главата ми се замая от рязката смяна на чувствата.

След като лекарят приключи с наставленията си, Конън заяви на Селестин, че няма да нужда да остава в Маунт Мелин, защото той бил сигурен, че г-ца Лий щяла да се справи сама. Г-ца Нанзълок го увери, че винаги може да разчита на помощта й.

— Прав си, Конън. Хората говорят какво ли не. Ако остана тук… Слугите са такива клюкари…

Ако Селестин останеше в Маунт Мелин, щяха да се пуснат слухове, че е любовница на Конън, докато моето присъствие в замъка не учудваше никого — аз бях проста гувернантка.

— Как дойде дотук, Селест? — с усмивка попита Тремелин.

— На гърба на Спелър.

— Ще те изпратя до Маунт Уидън.

— Благодаря ти, Конън. Колко мило от твоя страна! Все пак няма нужда да си правиш труда…

— Глупости! Ще те изпратя — заяви той и се обърна към мен: — А вие ми изглеждате твърде изтощена, г-це Лий. Бих ви посъветвал да си легнете и добре да се наспите.

Сигурна бях, че няма да мигна, а изразът на лицето явно издаваше състоянието ми, защото лекарят каза:

— Ще ви дам успокоителни капки, госпожице. Изпийте ги пет минути, преди да си легнете. Гарантирам ви здрав сън.