Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 27

— Не се е поколебал да включи и съпругите на други мъже всред жертвите си.

— Говорите като истинска гувернантка! Уви, скъпа госпожице Лий. Извличате максимума от ситуацията, в която се намирате. Казвате, че сте гувернантка, когато ви изнася, а след това искате хората да не забелязват този факт, когато не искате да ви приемат за такава. Мисля, че всеки, който живее в една къща, трябва да познава част от нейните тайни.

— Какви тайни?

Той се наведе към мене:

— Алис се страхуваше от Конън. Преди да се ожени за него, тя бе близка с брат ми. Тя и Джефри бяха във влака… Искаха да избягат двамата.

— Разбирам. — Дръпнах се от него, защото сметнах, че е непочтено да обсъждаме минали скандали по такъв начин особено след като това въобще не ми бе работа.

— Джефри беше идентифициран, въпреки че целият беше смазан. Близо до него имаше труп на жена, много лошо обгорен, така че не беше възможно да се каже дали е Алис. Но медальонът на шията й беше разпознат като собственост на Алис и по този начин я идентифицираха… А нали и изчезна оттогава…

— Какъв ужасен начин да умреш!

— Моралистката гувернантка е шокирана, защото бедната Алис умря в нечестив съюз с моя чаровен, но грешен брат.

— Толкова ли беше нещастна в Маунт Мелин?

— Виждали сте Конън. Не забравяйте, че той знаеше за любовната връзка между нея и Джефри, а и Джефри все още беше наблизо. Мога да си представя какъв ад е бил животът на Алис.

— Всичко това е голяма трагедия — казах рязко, — но е приключило. Защо ми казахте да се пазя от Алис, като че ли тя все още е тук?

— Добре ли сте, госпожице Лий? Не, не сте разбира се.

— Вие сте гувернантка, която притежава нещо повече от здрав разум, фантастичните идеи въобще не ви въздействат.

— Какви фантастични идеи?

Той се ухили и се приближи още повече до мене, а аз усетих, че много скоро ще се стъмни напълно. Исках да се върна в къщата и нетърпението се изписа на лицето ми.

— Разпознат беше нейният медальон, а не тя. Някои хора смятат, че не Алис е била във влака с Джефри.

— Ако не е била с него, къде е сега тогава?

— Това се питат всички. Затова и сенките в Маунт Мелин са дълги.

Станах от мястото си.

— Трябва да се връщам. Скоро ще се стъмни.

Той застана до мене — беше малко по-висок — и погледите ни се срещнаха.

— Сметнах, че трябва да знаете тези неща — каза тихичко той. — Трябва да ги знаете.

Тръгнах натам, откъдето бях дошла.

— Моите задължения са свързани с детето — отговорих доста сопнато. — Нямам никаква друга цел, докато съм тук.

— Но как може човек, дори и гувернантка, която прелива от здрав разум, да знае какви цели може да постави пред него съдбата?

— Мисля, че знам какво се очаква от мене.

Бях разтревожена, защото той тръгна с мене. Исках да избягам и да бъда сама с мислите си. Чувствах, че този човек уронва безценното ми достойнство, в което се бях вкопчила с такава решителност, каквато притежават само хората, които се страхуват да не загубят и малкото, което имат. Той се беше подиграл с мене във влака. Чувствах, че търси възможност да го направи отново.