Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 26

— Тъй като приличам на таралеж, поне не съм безгръбначно.

Той се разсмя, след това изведнъж стана сериозен.

— Не съм ясновидец, госпожице Лий — каза той тихо. — Не разбирам нищо от гледане на ръце. Излъгах ви, госпожице Лий.

— Мислите ли, че съм се хванала на лъжите ви, макар и за момент?

— За много моменти. Всъщност досега сте си мислили за мене с удивление.

— Въобще не съм си мислила за вас.

— Още лъжи! Чудя се дали млада дама, която толкова малко тачи истината, е достойна да учи нашата малка Алвиън.

— Тъй като вие сте приятел на семейството, най-доброто нещо би било да ги предупредите веднага.

— Но колко тъжно ще бъде, ако Конън уволни гувернантката на дъщеря си! Тогава ще се скитам из тези гори без надеждата, че мога да я срещна.

— Виждам, че сте доста фриволен.

— Вярно е. — Изглеждаше тъжен. — И брат ми беше фриволен. Сестра ми е единственият примерен член на семейството.

— Вече съм се срещала с нея.

— Естествено. Тя е постоянен посетител на Маунт Мелин. Обича Алвиън до полуда.

— Е, тя е много близка съседка.

— И ние, госпожице Лий, ще бъдем много близки съседи в бъдеще. Как ви се струва това?

— Без някакво особено значение.

— Госпожице Лий, вие освен че лъжете, сте и жестока. Надявах се, че ще ми бъдете благодарна за интереса ми към вас. Точно щях да ви кажа, че ако някога нещата в Маунт Мелин станат непоносими за вас, трябва само да дойдете до Маунт Уидън. Там ще намерите моя милост, напълно готов да ви помогне. Сигурен съм, че всред широкия кръг от познатите ми мога да намеря някого, който да има спешно нужда от гувернантка.

— Защо животът в Маунт Мелин трябва да става непоносим?

— Къщата е просто една гробница! Конън е надменен, Алвиън е заплаха за спокойствието на когото и да било, а след смъртта на Алис атмосферата там не е приятна. Обърнах се рязко към него и казах:

— Предупредихте ме да се пазя от Алис. Какво искахте да кажете с това?

— Значи си спомняте.

— Беше много странно.

— Алис е мъртва — каза той, — но някак си присъства. Винаги чувствам това в Маунт Мелин. Нищо не е същото от деня, в който тя… си отиде.

— Как е умряла?

— Беше много проста история. Такива се случват в много домове. Съпругата открива, че животът й с мъжа й е непоносим. Напуска го заради друг мъж. Съвсем обикновена история, нали? Само че историята на Алис завърши различно.

Той погледна върховете на ботушите си, както беше направил, когато пътувахме заедно във влака към Лискърд.

— В случая другият мъж беше моят брат — продължи той.

— Джефри Нанзълок! — извиках аз.

— Значи сте чули за него?

Помислих си за Джилифлауър, чието раждане беше разстроило майка й толкова много, че тя просто беше навлязла в морето, докато се удави.

— Да, чувала съм за Джефри Нанзълок. Очевидно е бил женкар.

— Думите ви са груби и не подхождат за бедничкия Джеф. Той имаше чар… Някои казваха, че целият чар на семейството е бил събран у него. — Той ми се усмихна. — Други пък казваха, че въобще не е имало нищо в главата му. Не беше лош човек. Обичаше жените и не можеше да им устоява. А жените обичат мъже, които ги обичат. Как биха могли да не го обичат? Искам да кажа, че това е голям комплимент, нали? Една след друга те ставаха жертви на неговия чар.