Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 126

Балът мина великолепно. Учудих се, че всички ме приеха без следа от неодобрение. Като че ли бяха забравили, че до вчера бях гувернантката на Алвиън. Все пак не бе за пренебрегване и обстоятелството, че произхождах от добро семейство и бях доста образована. Приятелите на Конън се радваха, че той ще се жени, защото не желаеха името му да бъде намесвано в аферата Треслин.

В деня след бала Кон отново замина по работа.

— Натрупали са се доста неотложни въпроси, скъпа — рече ми той. — В Пенлъндстоу ми беше толкова приятно с теб, че просто забравих да свърша някои неща. Това е непростимо. Ще се върна след седмица, през това време ти се готви за сватбата. Давам ти пълна свобода на действията — ако сметнеш, че нещо трябва да бъде променено, промени го… Ако се нуждаеш от съвет, обърни се към Селестин — тя знае всичко за старите замъци.

Казах, че непременно ще се посъветвам с нея, за да й доставя удоволствие.

— Тя винаги се е отнасяла толкова добре към мен. Вечно ще съм й благодарна.

Сбогувахме се и аз дълго му махах от прозореца. Не се осмелих да го изпратя от входната врата, защото все още се притеснявах от слугите.

Щом излязох от стаята си, се сблъсках с Джили, която ме чакаше отвън. Откакто й съобщих, че ще ставам г-жа Тремелин, тя ме следваше по петите. Започнах да проумявам какво става в главата й. Тя ме обичаше по същия начин, по който бе обичала Алис — сляпо и покорно, и с всеки изминат ден представите й за двете ни все повече се сливаха в заблудения й разум. Алис я бе изоставила веднъж; Джили не искаше това да й се случи повторно.

— Здравей, Джили!

Тя наклони глава и ми се усмихна. Аз я хванах за ръката и я въведох в стаята си.

— Е, Джили, след три седмици ще се омъжа и ще бъда най-щастливата жена на света.

По този начин се опитвах да си вдъхна увереност, защото, говорейки на Джили, сякаш говорех сама на себе си.

Конън ми бе споменал, че ако искам, бих могла да направя някои промени в замъка, и ми хрумна, че все още не бях посещавала някои части от него.

Внезапно си спомних за г-ца Джансън. Някой ми бе казал, че тя е живяла в друга стая, не в моята. Не бях влизала в нейната спалня и реших, че сега е моментът да я разгледам. Можех на воля да обикалям замъка, защото само след няколко седмици щях да бъда новата му господарка.

— Джили, хайде да отидем в стаята на г-ца Джансън. — Хванах я за ръка и тя покорно ме поведе натам. Беше много по-интелигентна, отколкото хората си мислеха.

Влязохме в най-обикновена спалня, която бе дори по-малка от моята. Впечатление правеше единствено фреската, заемаща една от стените. Джили ме дръпна за ръката — искаше да се приближим. Сетне детето домъкна един стол и се качи на него. Чак сега разбрах — на стената имаше тайно прозорче, като в солариума. Погледнах през него и пред мен се разкри параклисът.

Джили усмихнато ме погледна — явно беше много доволна, че ми е показала тайното прозорче. Когато се върнахме в стаята ми, тя не искаше да си тръгва.

Очевидно се страхуваше. Боеше се да не би да я напусна като Алис.