Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 100

Цял живот ще си спомням за този коледен празник.

Сутринта се събудих от оживените разговори на слугите, които се закачаха и се смееха под прозореца ми.

Отворих очи и замечтано прошепнах: „Коледа! Първият ми коледен празник в Маунт Мелин!“

Внезапна догадка охлади възторга ми: ами ако това беше не само първата, но и последната ми Коледа в замъка?

За една година биха могли да се случат толкова много неща.

Станах от леглото, щом пристигна топлата вода. Дейзи боязливо спря насред стаята, трепереща от възбуда.

— Окъснях, госпойце, ама имаше толкоз много работа. По-добре побързайте, щото инак шъ изпуснете коледарите. Те шъ гледат да дойдат по-раншко, щото знаят, че господарят шъ върви на черква.

Бързо се измих, облякох и взех пакетите с подаръците. Кърпичките на Алвиън бях поставила още предишната вечер до леглото й.

Приближих се до прозореца и вдишах с пълни гърди ароматния въздух, ухаеш на подправки. Вслушах се в спокойното плискане на вълните — тази сутрин те не ми нашепваха нищо. В това коледно утро всички огорчения и скърби бяха забравени.

Алвиън влезе в стаята ми с бродираните кърпички в ръка и рече:

— Благодаря ви, госпожице! Весела Коледа!

Импулсивно я притиснах към себе си и я целунах, а тя малко срамежливо отвърна на ласката ми.

Сетне протегна към мен брошка, която много приличаше на сребърния камшик, който й подарих в навечерието на конните състезания. В първия момент помислих, че иска да ми върне подаръка.

— Купих брошката от г-н Пастърн — неуверено каза Алвиън. — Исках да прилича на моята, но да не е съвсем същата, за да не ги бъркаме. Вашият камшик е с гравирана дръжка. Когато излизаме на езда, ще носим еднакви брошки.

Бях трогната. Алвиън не бе яздила, откакто бе счупила крака си, и не можеше да избере по-добър начин, за да ми покаже с какво нетърпение очаква отново да възседне коня.

— Подаръкът ти ми достави несравнимо удоволствие, Алвиън — рекох й аз.

— Радвам се, че ви харесва, госпожице — каза тя и на лицето й грейна сияйна усмивка. Сетне бързо напусна стаята ми.

По всичко личеше, че този ден наистина ще бъде прекрасен.

Подаръците ми имаха огромен успех. Очите на г-жа Полгри лъснаха при вида на уискито, а Джили не откъсваше замечтания си поглед от новия шал. Сигурно бедното дете никога не бе притежавало нещо толкова красиво, защото галеше в захлас плата, сякаш бе живо същество. Дейзи и Кити също се радваха на шаловете си — изборът ми бе правилен.

Г-жа Полгри свенливо ми подаде комплект покривчици и прошепна:

— Да си постелете чекмеджетата на скрина, скъпа…

Отвърнах й, че незабавно ще го направя, и тя много се развесели. Рече, че много й се искало веднага да опитаме уискито — с чаша чай, разбира се, но нямало време.

— Само кат се сетя що работа ме чака днеска!

Откъм преддверието се дочуха весели мелодии — коледарите бяха пристигнали. Бързо тръгнахме натам. Слугите вече се бяха скупчили и очакваха появата на господаря. Конън тържествено се спусна по стълбите и целият замък заехтя от гръмка коледна песен:

Господарю и господарке,

ето че дойде Коледа,