Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн - страница 4

— Хей, Компютър! Как си, хомо?

— Това е паркингът, където ще излезем — бе казала мама, която или не забелязваше, че Пийт не гледа към картата, или се преструваше, че не забелязва. — Около три часа там идва автобус. Той ще ни върне при нашата кола. След два часа отново ще си бъдем вкъщи и аз ще ви заведа на кино, ако не сме много уморени. Какво ще кажете?

Пийт не каза нищо миналата вечер, но затова пък имаше много неща за казване тази сутрин, започвайки още от тръгването от Санфорд. Той не искаше това пътуване, беше крайно глупаво, освен това бе чул, че ще вали по-късно през деня, защо трябваше цялата събота да ходят из гората през най-лошото време на годината през сезона на комарите, какво щеше да стане, ако Триша попаднеше на отровен бръшлян (като че ли го беше грижа) и още, и още… Бла-бла. Дори имаше нахалството да каже, че трябваше да си е вкъщи и да учи за последните изпити. Пийт никога не бе учил в събота през живота си, доколкото Триша знаеше. Отначало майка им не отговаряше, но постепенно започна да се впряга, той винаги й влизаше под кожата, ако имаше достатъчно време. Когато стигнаха до малкия мръсен паркинг край Шосе 68, кокалчетата на ръцете й бяха побелели върху кормилото и тя говореше с онзи завален тон, който Триша отлично познаваше. Майка им излизаше от състояние „жълто“ и навлизаше в състояние „червено“. Общо взето, очертаваше се една много дълга разходка от шест мили през западните гори на Мейн.

Отпърво Триша се опита да ги отклони, възкликвайки при вида на хамбари, пасящи коне и живописни дворове с най-добрия си глас за спечелването на — уау — комплект тенджери за готвене без вода, но те изобщо не й обърнаха внимание. След известно време тя просто седеше на задната седалка с Мона в скута си (баща й обичаше да я нарича Мона Моани Балонга) и раницата до себе си. Слушаше ги как спорят и се чудеше дали да се разплаче, или ще полудее. Можеха ли непрестанните караници в семейството ти да те докарат до лудост? Може би, когато майка й започваше да разтрива слепоочията с върха на пръстите, не бе защото имаше главоболие, а да предпази мозъка си от самозапалване или сгъстена до пръсване декомпресия, или нещо подобно.

За да не ги слуша, Триша се пренесе в любимите си фантазии. Свали своята шапка „Ред Сокс“ и се вгледа в автографа, написан върху козирката с широки, черни, заоблени щрихи. Това бе подписът на Том Гордън. Пийт харесваше Мо Вон, а на майка им допадаше Номар Гарсиапара, но от отбора на „Ред Сокс“ Том Гордън беше любимият играч на Триша и баща й. Том Гордън беше клоузърът² на „Ред Сокс“; той излизаше в осмия или деветия ининг³, когато играта завършваше, но „Сокс“ все още имаха превъзходство. Баща й се възхищаваше на Гордън, защото той като че ли никога не губеше контрол върху себе си.