Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 80

— „Амнести Интернешънъл“ — Анджела обърна на следващата страница.

— Сряда тогава. — Беше започнал да си мисли, че тя се чуди как да му откаже.

— Май нямам нищо — вгледа се съсредоточено в празната страница. — Къде искаш да се срещнем?

— Какво ще кажеш за „Ла Бача“? — Хенри си спомни, че партньорите в неговата фирма водеха там най-важните си клиенти. — В осем?

— Чудесно.

Хенри пристигна в ресторанта двайсет минути по-рано и изчете менюто от край до край няколко пъти. Същия ден в обедната почивка си купи нова риза и копринена връзка. Вече съжаляваше, че не си купи и блейзера, който беше изложен на витрината.

Анджела прекрачи прага на ресторанта малко след осем. Беше облечена в бледозелена рокля на цветя, която стигаше малко под коленете й. На Хенри много му хареса начинът, по който бе вчесала косата си, но знаеше, че няма да събере кураж да й го каже. Допадна му и фактът, че по принцип носеше едва забележим грим, а единственото й бижу беше скромен наниз от перли. Когато тя наближи масата му, той се изправи. Анджела почти не помнеше някой да си е направил труда за подобно нещо в нейна чест в последно време.

Хенри много се боеше, че едва ли ще намерят обща тема за разговор — светските приказки не бяха неговата стихия. Но Анджела се държеше така естествено, че той не усети кога поръча и втора бутилка вино, и то много преди вечерята да е приключила — поредният безпрецедентен случай в живота му.

Когато стигнаха до кафето, Хенри се престраши и подхвърли:

— Мисля, че има начин да увеличиш доходите си.

— Да не говорим за бизнес — докосна ръката му Анджела.

— Това не е бизнес — увери я той.

На следващата сутрин с отварянето на очите си Анджела си помисли колко приятна вечер бе прекарала с Хенри. Спомни си как на раздяла последното, което й каза, бе:

— Не забравяй, че парите, спечелени на хазарт, не се облагат с данъци.

Какво ли значеше това?

От друга страна, Хенри добре помнеше всеки съвет, който й бе дал. Следващата неделя сутрин той стана рано и се зае с изготвянето на план за действие, който включваше откриването на няколко сметки в банка и разработване на дългосрочен инвестиционен план. Едва не изпусна утринната служба.

На следващата вечер малко след дванайсет беше в хотел „Хилтън“ на Парк Лейн. Носеше празна чанта „Гладстон“²⁰ в едната си ръка, а в другата — чадър. Беше се постарал да не се отличава твърде от останалата публика.

Балът на Асоциацията на консерваторите в Уестминстър беше към своя край. Когато Хенри влезе в залата, поканените вече пукаха балоните и допиваха последните капки шампанско в чашите си. Откри Анджела да брои в един ъгъл залози, чекове и банкноти, като ги подреждаше на три отделни купчини. Когато я наближи, жената не успя да прикрие изненадата си от неговата поява. През целия ден си беше повтаряла, че той едва ли ще иска да осъществи идеята си и че ако не се появи вечерта, това няма да е краят на света.

— Колко са парите в брой? — попита Хенри делово, преди тя дори да успее да го поздрави.

— Двайсет и две хиляди триста и седемдесет лири — чу се да казва Анджела.