Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 44
Джефри Арчър
Сержант Уебстър пристъпи на свидетелската скамейка и произнесе клетвата.
— Какво можете да ни кажете по този случай, сержант? — обърна се господин Пъркинс към свидетеля, щом човекът се закле.
— Разрешавате ли да поглеждам в записките си, ваша милост? — попита сержант Уебстър.
Председателят на съдебния състав кимна и сержантът разгърна бележника си.
— Задържах обвиняемия в два часа през нощта, след като бе хвърлил тухла във витрината на бижутерския магазин „Х. Самюъл“ на Мейсън Стрийт.
— Видяхте ли го да хвърля тухлата?
— Не — призна Уебстър. — Заварих го на тротоара с тухла в ръка, когато го задържах.
— Беше ли успял да влезе вътре?
— Не, но се готвеше да хвърли отново тухлата.
— Същата тухла ли беше?
— Така мисля.
— Нанесъл ли беше някакви щети?
— Стъклото беше обсипано с множество пукнатини, но металната решетка от вътрешната страна му беше попречила да вземе каквото и да било.
— Каква стойност имаха предметите на витрината? — попита господин Пъркинс.
— Нямаше предмети на витрината, господине, защото управителят всяка вечер ги заключва в касата, преди да си тръгне за вкъщи.
Господин Пъркинс погледна изненадано към обвинителния протокол.
— Доколкото виждам, обвинявате О’Флин в опит за влизане с взлом.
— Точно така. — Сержант Уебстър върна бележника си в задния джоб на панталона.
Господин Пъркинс насочи вниманието си към Пат.
— Тук пише, че се признавате за виновен.
— Точно така, милорд.
— В такъв случай ви осъждам на три месеца затвор, освен ако не дадете някакво обяснение. — Той замълча и погледна Пат над очилата си. — Искате ли да направите изявление? — попита той.
— Три месеца не е достатъчно, милорд — отбеляза Пат.
— Не съм лорд — сряза го Пъркинс.
— Така ли? — повдигна вежди задържаният. — Стори ми се, че имате перука, каквато не видях да носите миналата година по това време, и затова реших, че сте лорд.
— Мерете си приказките — процеди господин Пъркинс, — защото може да размисля и да увелича срока ви на шест месеца.
— Това някак по ми допада, милорд — продължи Пат.
— В такъв случай — едва сдържаше гнева си Пъркинс — ви осъждам на шест месеца. Изведете затворника.
— Благодаря ви, милорд — рече Пат високо и продължи под носа си. — Ще се видим догодина по същото време.
Съдебният пристав изтика Пат вън от подсъдимата скамейка и го поведе надолу по стълбите към подземните етажи.
— Добре се справи, Пат — похвали го, докато заключваше вратата на килията.