Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 105
Джефри Арчър
— И все пак си струва да поразсъждаваме — настоя заместник Кан, — защото враговете ви — защото и най-добрите сред нас имат своите врагове — с радост ще приемат версията за подкуп, докато приятелите ви няма да са в състояние да отхвърлят по-дребното обвинение в наивност.
— Нима след четирийсет години служба хората ще повярват…
— Ще повярват каквото пожелаят — отбеляза Кан, потвърждавайки опасенията на шефа си. — А и едва ли ще успеете да вкарате Малик в затвора, преди да получи шанс да се яви като свидетел и да разкаже на света историята през своите очи.
— Кой би повярвал на този стар…
— Няма дим без огън, така ще шушукат в кулоарите на съда, да не говорим какви ще са заглавията по вестниците след показанията на Малик в отговор на въпросите на приятелски настроен адвокат, за когото вие ще сте просто удобно стъпало за издигане в професията.
Кумар запази мълчание, но не спираше да крачи.
— Нека се опитам да позная какви заглавия ще последват кръстосания разпит — предложи Кан. — „Полицейският началник приема подкуп, за да унищожи досие на свой приятел“ — ще гласи материалът в „Таймс“, ала таблоидите сигурно ще прибегнат до по-цветисти изрази: „Тлъста сума, доставена в кабинета на полицейския началник, за да запуши устата му“ или може би „Началник Кумар наема бивш затворник да му върши мръсната работа“.
— Добре де, разбрах — въздъхна началникът и се отпусна в стола до Кан. — В такъв случай имам ли изход?
— Постъпете както винаги досега. Играйте точно по правилата.
Началникът изгледа подчинения си с недоумение.
— Малик! — извика надзорникът още преди да затвори телефона. — Началник Кумар иска да се явиш незабавно.
— Каза ли защо? — притеснено попита Малик.
— Той няма навика да ми се доверява — отвърна надзорникът, — но те съветвам да побързаш, защото не обича да чака.
— Слушам, сър — отвърна Малик, затвори папката, върху която работеше, и я остави на бюрото на шефа си. После отвори шкафчето си, взе ключовете за веригата на колелото и напусна сградата. Чак навън усети, че здравата трепери. Дали бяха разкрили последната му измама? Бездруго не хранеше особени надежди. Освободи веригата и се зае набързо да обмисли развитието на събитията. Да побегне ли, или да приеме съдбата си? Не се очертаваха много възможности за избор. В края на краищата къде можеше да се скрие? А дори да избере бягството, беше въпрос на дни или може би дори на часове да го хванат.
Малик затегна каишките на педалите и пое към центъра на града. Прашните улици гъмжаха от велосипедисти, коли и пешеходци. Неспирните клаксони, миризмите, жаркото слънце и обичайното оживление бяха свидетелство, че Мумбай не е по-различен от кой да е град по света. Улични търговци тикаха стоките си под носа му, безръки просяци препречваха пътя му. Да признае ли какво е замислил, питаше се Малик.
Измина още няколко метра. Не, нищо не признавай, това беше златното правило, усвоено през дългите години в затвора. Той изви кормилото, за да не налети на изпречилата се насреща му крава, и една не падна.