Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 104

— Спомням си, че ме уведомихте, и все пак вашият приятел Малик…

— Не ми е приятел.

— … недвусмислено намекна, че може да уреди досието да бъде унищожено. — Пател направи кратка пауза. — Срещу малка компенсация — добави той.

— Това ли бяха думите му? — възкликна Кумар и едва не скочи от стола си.

— Колко малка? — спокойно попита заместникът.

— Десет милиона рупии — отвърна Пател.

— Не знам какво да кажа… — промърмори началникът.

— Не казвайте нищо — спря го банкерът. — Дори през ум не ми е минавало, че сте замесен в подобна глупост. Същото заявих и на Малик.

— За което съм ви признателен — въздъхна началникът.

— Няма за какво — спря го Пател, — но се боя, че някой не тъй благоразположен човек… Нали разбирате, посещението е направено в момент, когато предстои да се пенсионирате… — Банкерът отново се поколеба. — Ако пресата надуши тая история, истината лесно може да бъде изопачена.

— Благодарен съм ви за загрижеността и най-вече защото ме уведомявате така скоро — увери го Кумар. — Ще ви бъда вечно задължен.

— Държа преди всичко да получите дължимата признателност от жителите на този град — заяви Пател — и да се оттеглите с гордост, а не със съпровождащи името ви въпросителни, които, както добре знаем, не биха се забравили дълго след пенсионирането ви.

Заместникът кимна в знак на съгласие и гостът се изправи.

— Знаеш ли, Нареш — приятелски се обърна той към началника, — не бих си помислил да приема този проклетник, ако не го беше превъзнасял така възторжено в речта си пред Ротарианския клуб миналия месец. Той дори ми показа статията в „Мумбай Таймс“, затова реших, че идва с твое знание. — След което господин Пател се обърна към Кан: — Позволете да ви пожелая късмет, когато поемете поста началник. — Стисна ръката му и добави: — Няма да ви е леко да наследите един тъй достоен човек.

Едва сега Кумар си позволи да се усмихне.

— Ей сега се връщам — рече той на заместника си и придружи Пател до вратата.

Заместник-началникът Кан се загледа през прозореца в очакване на шефа си. Взе си бисквитка и предъвквайки хрупкавото тесто, се замисли над няколкото възможности, които се разкриваха. Когато шефът му се върна отново в кабинета си, той вече бе наясно какво трябва да се предприеме. Но дали разполагаше с нужното време, за да убеди шефа си?

— Ще се разпоредя Малик да бъде арестуван и тикнат зад решетките до един час — заяви Кумар и вдигна телефона.

— Питам се, сър — кротко го спря Кан, — дали това е най-уместният начин да действаме… при създалите се обстоятелства.

— Нямам избор — въздъхна началникът и започна да набира.

— И все пак, преди да се впуснете в необратими действия, може би трябва да обмислим как ще се развият нещата… с журналистите.

— Те само това чакат — отбеляза Кумар, остави слушалката и закрачи из стаята. — Възможностите са само две: или ще призоват да ме обесят като продажен мошеник, или ще ме обявят за най-наивния глупак, достигнал поста началник на полицията. И двата варианта са немислими.